О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1016
София, 10. 09. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 355/2008 год.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. о. „С”-представлявано от М. Й. К. срещу решение № 56 от 24.07.2008 г. по гр.д. № 862/06 г. по описа на Пловдивски апелативен съд,с което е оставено в сила решение по гр.д. № 1279/1995 г. на Пловдивски окръжен съд,в частта,в която касаторът е осъден да предаде владението на Т. университет – София-филиал П. върху следния недвижим имот-четириетажна масивна сграда на ул.”Ц” № 8 в гр. П. със застроена площ от 2 542 кв.м. и дворно място,цялото от 7 752 кв.м.,съставляващо имот № 256 в кв.151 по плана на централна градска част-П. ,ведно с три броя кабинети,находящи се в югоизточната част на корпуса на училищната сграда,заседателна зала № 3*,два броя дървени бараки,застроени в двора,бюфет и кухненски блок,включително зала за хранене на приземния етаж и механична работилница на ул.”Ц„№ 14 в гр. П.,със застроена площ от 120 кв.м.,ведно с дворно място от 790 кв.м.,съставляващо имот 261,в кв.151 по плана на ЦГЧ-П. и е прогласена нищожността на договор за наем,сключен на 15.10.1992 год. между касатора и Т. университет,както и в частта,в която е отменено решение по гр.д. № 1279/1995 г. на Пловдивски окръжен съд,в частта,в която касаторът е осъден да заплати на Т. университет обезщетение за ползване на имота без основание ,ведно с мораторната лихва и е постановено ново по същество на спора,с което дължимото обезщетение е редуцирано до сумата 175 991 лв.за периода 20.10.1994 год.-30.03.1995 год.
Жалбоподателят поддържа,че решението е неправилно,като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано-касационни основания по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Приложеното към жалбата изложение относно основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 не съдържа ясно и категорично формулирани основания за допустимост на касационното обжалване. В жалбата са изложени оплаквания за процесуални нарушения, които са основание за касационно обжалване, но не и за допустимост на касационното обжалване. Въпреки твърдението за въпрос, решаван в противоречие с практиката на ВКС жалбоподателят не е посочил кой е конкретния материалноправен или процесуалноправен въпрос, чието разглеждане от касационната инстанция би попаднало в хипотезите на т. 1-3 ал. 1 от чл. 280 ГПК.
Ответната страна- Т. университет София-филиал П. ,чрез процесуалните си представители адв. П.Попчев и адв. М. Т. е депозирал писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Касаторът не е посочил изрично кой е процесуалният или материалният въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,а е изложил само оплаквания, които са свързани с касационното обжалване, но не и с основанията за допускане на обжалването. Съдът не може да извлече служебно въпроса, като изходи от изложението на страните. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично, за да е налице някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 ГПК.
Освен това за пълнота следва да бъде посочено,че и двете основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 не са налице,тъй като първото релевирано основание за допускане на касационно обжалване е налице,когато материалноправния или процесуално правния въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд е решен в противоречие с практиката на ВКС,която включва актовете на нормативно тълкуване-тълкувателните решения и постановления,които не решават конкретни спорове,а дават абстрактно задължително тълкуване на закона. В конкретния случай касаторът не се позовава на ТР на ОСГК или на ПП. Основанието по т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице в случаите,когато решението на ВКС по повдигнатия от страната материалноправен или процесуален въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика,на непълноти или неясноти на правните норми,с което ще съдейства за развитието на правото. Доводите в изложението не сочат за тълкуване на закона от въззивния съд по различен начин,а за преценка на конкретни факти.
Доколкото касаторът се позовава на решение № 7* от 2.08.2004 год. по адм.д. № 9822/2003 год.на ІІІ отд.на ВАС следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване е налице,когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение,постановено по друго дело,в което поставеният правен въпрос е разрешен по различен начин,поради което и позоваването на решение по административно дело не формира съдебна практика по гражданскоправен спор.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 56 от 24.07.2008 г. по гр.д. № 862/06 г. по описа на Пловдивски апелативен съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: