О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№103
гр.София, 15.02. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесети декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1190/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Й. А. П. от [населено място] е подала касационна жалба вх.№ 59831 от 28.06.2011 год. срещу въззивното решение от 18.05.2011 год. по гр.дело № 14184/2010 год. на Софийския градски съд, ІV-в отделение, с което е оставено в сила решението от 14.07.2010 год. по гр.дело № 5058/2006 год. на Софийския районен съд, 70-ти състав в частта, с която е отхвърлена претенцията на жалбоподателката по чл.288, ал.3 ГПК/отм./ и е постановено да бъде изнесен на публична продан неподеляемото делбено жилище – апартамент № 33 в [населено място], СО р-н Т., [улица], в сградата на бл.І, 10-ти етаж, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения, с площ 95.12 кв.м., при съседи по нотариален акт: стълбище, [улица], от две страни-двор, Д. и М. П., заедно със зимнично помещение и с 2.47% идеални части от общите части на сградата и съответното право на строеж върху държавна земя, като получената от продажбата парична сума се разпредели между съделителите съобразно дяловете им: ? ид.ч. за С. Г. М. и по ? ид.ч. за В. П. С. и за Й. А. П..
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила – лишаване на страната от възможността да ползва адвокатска защита.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи необходимост от произнасяне на ВКС по следните въпроси: а/в случай, че пред въззивната инстанция бъде направено устно искане от страната да бъде представлявана от адвокат, длъжен ли е съдът да й разясни правото й да ползва безплатна адвокатска защита, да й укаже процесуалния ред и форма за отправяне на такова искане и да отложи делото за представяне на писмена молба, съобразно разпоредбите на чл.95 ГПК и сл.? и б/при представени от страната доказателства, че е извършила отказ от упълномощения по делото адвокат и изрично искане-молба да бъде представлявана от адвокат, следва ли съдът да отложи делото, като даде срок на страната да ангажира такъв?
Ответниците по касация С. Г. М. и В. П. С. са на становище, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
В производството пред първоинстанционния съд жалбоподателката е била представлявана от назначен по реда на чл.21, т.3 и чл.23, ал.4 З. Пом представител-адвоката З. М. Н.-К..
Й. А. П. е подала лично въззивна жалба срещу първоинстанционното решение – вх.№ 1027603 от 09.08.2010 год. Лично от свое име е подала до градския съд и молба вх.№ 1032195 от 05.10.2010 год., с която представила банков документ за внесена държавна такса, както и молба от 10.11.2010 год., с която конкретизирала оплакванията си срещу обжалваното решение. На 20.12.2010 год. е получила призовка за заседанието на въззивния съд, насрочено за 05.05.2011 год.
В заседанието на 05.05.2011 год. въззивницата/сега касатор/ се е явила лично и е поискала отлагане на делото. Заявила, че няма адвокат, който да я представлява, тъй като служебният защитник от първата инстанция отказал да я представлява.
Въззивният съд оставил без уважение искането за отлагане, като приел, че няма пречки за даване ход на делото с оглед на обстоятелството, че страната е била редовно представлявана, вкл. и от особен представител пред първата инстанция. Жалбоподателката поискала и съдът й дал десетдневен срок да представи писмени бележки.
На 12.05.2011 год. жалбоподателката подала до градския съд молба, с която го уведомила, че е ангажирала по делото процесуален представител и представила пълномощно от същата дата, с което упълномощава адвоката Е. Г..
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради следните съображения:
Жалбоподателката не се позовава на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като не сочи тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или на решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, на които да противоречи разрешението, дадено от въззивния съд с обжалваното решение.
Не се сочат и влезли в сила съдебни актове на районни, окръжни или апелативни съдилища, както и на състави на ВКС, в които при разглеждане на аналогични казуси да са противоречиво разрешавани поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси, свързани с приложението на чл.24 ГПК/отм./, съгласно който съдът може да отложи разглеждането на делото за друго заседание в случай на смърт, умоповреждане или лишаване от права на пълномощника, както и на отказ от пълномощието му, за което е уведомил съда, при условие, че тези обстоятелства не са могли да станат известни на страната или пък че тя е узнала за тях толкова късно, че не е могла да замести своевременно пълномощника си с друг.
Формулираните с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправни въпроси не обосновават необходимост от разглеждане на жалбата по реда на чл.290 ГПК с оглед „точното прилагане на закона” и „развитието на правото” по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съдържанието на тези две понятия е изяснено с т.4 на тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГК на ВКС. Двете хипотези на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират едно правно основание за допускане на касационно обжалване и имат приносен характер в правоприлагането при тълкуване на правните норми по конкретни дела или при създаване на съдебна практика по чл.290 ГПК или по чл.124 ЗСВ. В хипотезата на чл.281, т.3 ГПК, обаче отстраняването на нарушения, за които се твърди, че са допуснати при постановяване на обжалваното въззивно решение засяга само съдебното производство по конкретната касационна жалба при разглеждането й по същество, за разлика от основанието по чл.280, ал.1 ГПК, което би било налице в случаите, когато разглеждането на жалбата по реда на чл.290 ГПК ще има приносен характер за правоприлагането. В случая, формулираните с изложението въпроси не се обхващат от приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Необходимост от произнасяне на Върховния касационен съд по реда на чл.290 ГПК не би могла да се обоснове единствено с разпоредбите на чл.94-чл.99 от действащия ГПК, които регламентират предоставянето на правна помощ, прекратяването й и лишаването на страната от представена правна помощ.
Наличието на предоставена на страната/сега касатор/ безплатна правна помощ чрез назначен в първоинстанционното производство по реда на чл.21, т.3 и чл.23, ал.4ЗПрПом процесуален представител-адвокат, отсъствието на твърдения за настъпили обстоятелства от категорията на посочените в чл.24 ГПК/отм./ за прекратяване на представителството, и по-конкретно за отказ на пълномощника от пълномощието му, както и липсата на изявление на страната пред въззивния съд, че желае прекратяване на представителството, предоставено по ЗПрПом, не дават основание да се приеме наличието на необходимост от разглеждане на касационната жалба по реда на чл.290 ГПК.
В обобщение, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне, а жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответниците по касация разноските за адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 750/седемстотин и петдесет/лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 18.05.2011 год. по гр.дело № 14184/2010 год. на Софийския градски съд, ІV-в отделение по жалба вх.№ 59831 от 28.06.2011 год.
Осъжда Й. А. П. от [населено място],[жк], [улица], бл.І, ет.10 да заплати на С. Г. М. и В. П. С. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 750/седемстотин и петдесет/лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: