О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
С. 27.01.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1108 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от ОДЗ 28 „Ян Б.”гр.С.,представлявана от директора Т.,чрез проце-суалния представител адвокат Н. против въззивно решение от 9.03.2011г. по в.гр.д. № 14015 по описа за 2010г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 8.10.2010г. по гр.д. № 8398/2010г.на Софийски районен съд като е уважен предявения иск с правно основание чл.357 от КТ за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание ”предупреждение за уволнение”.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставен въпрос във връзка с приложението на чл.189 от КТ- за съотношението наказание-нарушение и за доказателствата, въз основа на които съдът извършва преценката си за тежестта на допуснатото нарушение.Въпросът е обоснован с твърдението на касатора,че съдът не е съобразил наличните доказателства сочещи,че ищцата не е изпълнявала задълженията си на учител и не се е грижили за здравето и безопасността на поверените й деца.
Подадена е и частна жалба срещу определение от 20.04.11г.,с което е допълнено решението като в полза на ищцата са присъдени разноски за въззивната инстанция в размер на 450лв.Прави се възражение за прекомерност.Отделно се твърди,че разноските са неправомерно присъдени,защото е представен договор за правна помощ и съдействие, сключен не с ищцата,а с трето лице.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорват нейните допустимост и основателност.Позовава се на актове на ВКС без задължителен характер.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да счете,че работодателят неправилно и необосновано е наложил дисциплинарното наказание на служителя,въззивният състав е приел,че допуснатото на 27.10.09г.от учителя нарушение,изразяващо се в оставяне без надзор на две деца- не е тежко.Действително е налице пропуск в работата и действията на ищцата,но не е съобразено,че тя не е наказвана до този момент и че незаключването на вратата на двора и обстоятелството,че две групи деца са били под надзора на един учител сочат на липса на добра организация от страна на ръководството.
При така постановения съдебен акт,поставеният въпрос за начина по който следва работодателят да прецени тежестта на допуснатото от работника нарушение е от значение за изхода на спора,защото е свързан с решаващите мотиви на съда.Същият обаче не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,защото е разрешен с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения/например № 372 от 1.07.10г.по гр.д.№ 1040/09Г.на ІV г.о.на ВКС, № 293 от 21.11.11г.по гр.д. № 238/11Г.на ІІІг.о.на ВКС, № 476 от 9.07.10г.по гр.д.№ 269/09Г.на ІІІ г.о.на ВКС/.В тях е прието,че преценката на работодателя за тежестта на извършеното нарушение следва да се основа на всички относими към случая обстоятелства, каквито могат да бъдат: значимост и тежест на неизпълненото задължение по трудовото правоотношение,настъпили неблагоприятни последици за работодателя или трети лица,обстоятелства, при които е осъществено нарушението,субективното отношение на извършителя,цялостното му поведение при полагането на труд.Тъй като се касае до субективна преценка на работодателя – правилността й подлежи на съдебен контрол,при който съдът следва отново да обсъди същите обстоятелства
В конкретния случай – въззивният съд е осъществил контрол върху извършената от работодателя преценка за тежестта на допуснатото от служителя нарушение на трудовата дисциплина,като е съобразил относимите обстоятелства и съответно – е мотивирал извода си за липса на съответствие между извършеното нарушение и наложеното наказание. Правилността на изводите на въззивния съд не подлежат на контрол в настоящето производство,а само съобразяването му с установената практика –във връзка с посоченото от касатора основание за допустимост, което той е направил.
По частната жалба :Правилно въззивният съд е присъдил разноски от 450лв.съобразно представения с отговора/още на 29.11.10г./на въззивната жалба договор за правна помощ и съдействие,в който те са отбелязани като заплатени.Сега направеното възражение за прекомерност е просрочено-по него противната страна и въззивния съд не са имали възможност да вземат становище.Относно второто възражение свързано с начина на изписване на името вместо правилното Т. М. И. -Т. И. М.-настоящият състав приема,че се касае до техническа грешка,а не до разлика в лицето.
Мотивиран от гореизложеното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 9.03.2011г. по в.гр.д. № 14015 по описа за 2010г. на Софийски градски съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 20.04.11г.за допълване на решение от 9.03.2011г. по в.гр.д. № 14015 по описа за 2010г. на СГС в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.