Определение №104 от 41337 по ч.пр. дело №1472/1472 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 1472/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104

гр.София, 04.03. 2013 година

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА

изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
ч.гражданско дело под № 1472/2013 година

Производство по чл.274, ал.2 във връзка с чл.278 от ГПК.
Обжалвано е определение № 663 от 15.10.2012 год., постановено по ч.гр.дело № 570/2012 год. по описа на ІІІ-то гражданско отделение на Върховния касационен съд, с което са оставени без разглеждане подадените от М. П. Д. от [населено място] частни жалби с вх.№ 3063 от 17.07.2012 год.(обозначена като молба), с вх.№ 3589 от 03.09.2012 год.(обозначена като тъжба) и с вх.№ 3704 от 12.09.2012 год. (обонзначена като молба) срещу разпореждане от 03.07.2012 год. по г р.дело № 344/2010 год. на Великотърновския апелативен съд.
Недоволна от определението е жалбоподателката М. П. Д., която го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като претендира да се върне за ново разглеждане на определенията (не сочи кои) и по тъжбата й. Пространно се възпроизвеждат взаимоотношенията й и с институции извън съдебната система, поради което счита, че се „дължи обезщетение зграда(сграда) защото семейството и децата й са безработни и да си изкарват прехраната”.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа частната касационна жалба, в която липсват оплаквания срещу обжалвания съдебен акт, и като взе предвид данните по делото, приема следното:
За да постанови обжалваното определение съставът на ІІІ-то гражданско отделение на Върховния касационен съд е отчел, че с разпореждането на Великотърновския апелативен съд е върната молба вх.№ 2332 от 05.06.2012 год., с която М. П. Д. е поискала събиране на доказателства по гр.дело № 344/2010 год. след като делото е приключило с влязло в сила решение. Отчетено е, че постановеното по делото решение № 70 от 21.03.2011 год. не е до пуснато до касационно обжалване с определение № 51 от 16.01.2012 год. по гр.дело № 1001/2011 год. на ІІІ-то гражданско отделение на Върховния касационен съд, поради което искането за събиране на доказателства е било недопустимо.
Частната касационна жалба е допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна.
Обжалваното определение е законосъобразно като при постановяването му е взето предвид, че разпореждането не прегражда по-нататъшното развитие на делото, което е приключило с влязло в сила на 16.01.2012 год. решение, а законът не предвижда изрична възможност за обжалването му. Направен е извод, че разпореждането за връщане на молбата не подлежи на обжалване тъй като не попада в хипотезите на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 663 от 15.10.2012 год., постановено по ч.гр.дело № 570/2012 год. по описа на ІІІ-то гражданско отделение на Върховния касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/

/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР:

Оценете статията

Вашият коментар