О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.105
София, 17.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2181/2016 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел в обществена полза Тракийско дружество „В. Руси С.”, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 161 от 20.05.2016 г. по в.т.д. № 184/2016 г. на Апелативен съд – П., с което е потвърдено решение № 3 от 05.01.2016 г. по т.д. № 268/2015 г. на Окръжен съд – Пловдив за отмяна на всички решения, приети на проведеното на 29.03.2014 г. Общо събрание на сдружението.
Поддържаните в касационната жалба оплаквания са за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост на атакуваното въззивно решение. Според касатора, въззивният съд не е изпълнил задълженията си да даде указания за предприемане на процесуалните действия, пропуснати да бъдат извършени в резултат на непълнота и неточност на доклада на първата инстанция. Изразява се несъгласие със становището на съда, че ищецът Г. Й. е бил член на сдружението към момента на приемане на оспорваните решения и разполага с надлежна процесуална легитимация да предяви иск за тяхната отмяна по реда на чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ. В жалбата се твърди, че при постановяване на решението не е съобразена разпоредбата на чл.4, ал.7 от Устава на сдружението относно начина за обявяване на поканата за общо събрание. Заявен е петитум за отмяна на въззивното решение, ведно със законните последици.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени следните процесуалноправни въпроси: 1. Относно доклада по чл.146 ГПК от първоинстанционния и въззивния съд, неговото съдържание и необходимостта възивният съд да отстрани нарушението на първоинстанционния съд във връзка с доклада, с позоваване на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; 2. Дали въззивният съд следва при постановяване на решението да обсъди всички относими доказателства и доводи на страните и 3. Подлежи ли на удовлетворяване искане за присъждане на разноски, заявено след обявяване края на съдебното дирене и даване ход по същество. По въпрос № 2 се поддържа допълнителното основание за достъп до касация по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с твърдения за допуснато отклонение от цитирана и приложена задължителна практика на ВКС, а по последния въпрос касаторът се позовава на т.11 от ТР № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран отговор от ответника по касация Г. Й. Й., чрез пълномощника му, с който се оспорва искането за допускане на касационно обжалване. Твърди се, че въззивното решение не противоречи на посочените тълкувателни решения и на практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, а доводите на касатора при обосноваване на последния въпрос не съответстват на книжата по делото. В отговора е заявено становище и за неоснователност на жалбата, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да отмени атакуваните решения на Общото събрание на Тракийско дружество „В. Руси С.”, въззивният съд е приел за недоказано от страна на сдружението, че поканата за ОС, независимо от обнародването й в Държавен вестник”, е разгласена и чрез поставянето й на мястото за обявления в сградата, където се намира седалището на сдружението. Този извод е изведен след преценка на релевантните доказателства към това основание за незаконосъобразност на решенията на ОС. Изложени са подробни съображения за начина на преценка на гласните доказателства, с оглед заинтересоваността на ангажираните от ответното сдружение свидетели, както и във връзка с декларацията на техническия секретар на сдружението за поставяне на обявата за ОС и протокола от 28.02.2014 г., подписан от членове на УС на сдружението за проверка на поставената обява.
В мотивите към атакуваното решение съдебният състав на Апелативен съд – П. е преценил данните по делото и всички доводи на страните във връзка с процесуалната легитимация на ищеца Й.. Изразено е становище, че последният е бил член на сдружението и през 2014 г., поради което разполага с активна легитимация да оспорва взетите решения от проведеното на 29.03.2014 г. Общо събрание.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Процесуалноправният въпрос, свързан с правомощията на въззивния съд при липса на доклад по чл.146 ГПК на първата инстанция, или при неточен, или непълен доклад, не би могъл да обоснове допускане на касационно обжалване. Съгласно задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС – т.2, на което се позовава и касаторът, въззивният съд дължи даване на указания за предприемане на пропуснати, поради нарушения на чл.146 ГПК, процесуални действия, само ако е сезиран с такова оплакване. Видно от подадената от сдружението въззивна жалба е, че такива нарушения не са поддържани, което сочи на необоснованост на доводите на касатора при мотивиране на първия правен въпрос. Единственият абзац във въззивната жалба, относим към доказателствената тежест в процеса и общите правила на доказването е относно начина, по който окръжният съд „прилага разпоредбата на чл.154 и следв. ГПК”. Това оплакване е счетено от въззивната инстанция за неоснователно, по съображения в мотивите към решението. В случая са ирелевантни доводите на касатора във връзка с обезпечаване правилното приложение на материалния закон и указанията, дадени в цитираното ТР №1/2013 г.
По процесуалноправния въпрос, свързан със задължението на въззивния съд да обсъди доводите във въззивната жалба и да мотивира решението си съобразно изискванията по чл.236, ал.2 ГПК, липсват данни за допуснато отклонение от задължителната практика на ВКС, на която се позовава касаторът, което е видно от мотивите към атакувания съдебен акт. При обосноваване на този правен въпрос касаторът възпроизвежда част от самата касационна жалба, отъждествявайки основанието за достъп до касационен контрол с поддържани основания за неправилност на решението. Предвид ясното законодателно разграничение между тези основания и задължителните постановки в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, такова отъждествяване е недопустимо.
Поставеният в изложението въпрос във връзка с отговорността за разноските е ирелевантен, доколкото искането за присъждане на такива е направено от въззиваемия с отговора на въззивната жалба. Към отговора е приложен и договор за правна защита и съдействие, имащ характер и на разписка за заплатено възнаграждение за адвокатска защита за производството пред Апелативен съд – П., които са преценени от въззивната инстанция.
При този изход на делото на ответника по касация се дължат разноски в размер на 1 200 лева, съобразно представен с отговора по чл.287, ал.1 ГПК договор за правна защита и съдействие от 20.10.2016 година.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 161 от 20.05.2016 г. по в.т.д. № 184/2016 г. на Апелативен съд – П..
ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел в обществена полза Тракийско дружество „В. Руси С.” да заплати на Г. Й. Й. сумата 1 200/хиляда и двеста/ лева – разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: