3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1055
С. 29.09.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 27 септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 372/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. П. П. от [населено място], подадена от пълномощника й адв. К. Н., срещу въззивното решение на Старозагорския окръжен съд, № 289 от 25.11.2010г. по в.гр.д. № 440/2010г., с което е потвърдено решението на Старозагорския районен съд, № 611 от 10.06.2010г. по гр.д. № 1667/2009г., с което е осъдена Т. П. на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД да заплати на М. Р. М. сумата 10 225 евро, предявен като частичен иск от цялата сума 22 566 евро.
Ответникът по касация М. Р. М. от [населено място] не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
Въззивният съд е определил правната квалификация на предявения от М. Р. М. против Т. П. П. иск, по чл. 127, ал. 2 ЗЗД. Приел е за установено от фактическа страна, че със сключения на 28.06.2006г. договор за ипотечен кредит страните по делото са се задължили солидарно да върнат на кредитора [фирма] предоставения им кредит в размер на 50 000 евро, на месечни анюитетни вноски с падеж до 30-то число на месеца, за срок от 240 месеца от датата на усвояването му. Въз основа на представени по делото писмени доказателства съдът е приел, че ищецът е погасил окончателно солидарното задължение на страните по договора, което към 26.11.2008г. – датата на погасяването му, е било в размер на 48 149,45 евро. Приел е за неоснователни доводите на ответницата за недопустимост на иска поради това, че не е била уведомена за предсрочната изискуемост на кредита и не е дала съгласие за това. Счел е за недоказано и възражението й, че само ищецът се е възползвал от сумите по кредита. В заключение съдът е приел, че задължението за плащане по договора за ипотечен кредит трябва да се понесе от страните по равно, поради което ответницата дължи на ищеца половината от сумата по изпълненото задължение.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката моли да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК по материалноправния въпрос дължи ли се регресно изпълнение от страна на солидарен длъжник по изплатено от друг солидарен длъжник задължение с ненастъпил падеж, и ако се дължи такова следва ли то да се изплати еднократно след покана /искова молба/ макар да не са налице условия за предсрочна изискуемост, или плащането следва да се извърши по предвидения в договора начин, който се решава противоречиво от съдилищата и е от значението за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представя решение № 676/2010г. ІІ г.о. ВКС.
Върховният касационен съд намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Старозагорския окръжен съд, тъй като повдигнатият въпрос е обусловил решаването на делото и е от значението за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение Старозагорския окръжен съд, № 289 от 25.11.2010г. по в.гр.д. № 440/2010г.
Указва на Т. П. П. от [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 399,97 лв. като в съобщението се впише, че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносна бележка за платена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: