2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 6714/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 106
София, 21.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на тридесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 6714/2013 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение № 74 от 09.05.2013 год., постановено по в.гр.дело № 143/2013 год. на Варненския апелативен съд, с което е обезсилено решение № 5 от 08.01.2013 год. по гр.дело № 544/2012 год. на Шуменския районен съд за признаване за установено,че ищцата М. Г. Ш., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.2, ет.1, ап.15, е собственица по давностно владение и наследство от своя наследодател и баща Г. И. Ш., б.ж. на [населено място], починал на 21.Х.2011 год., на следните недвижими имоти:
1. ? ид.ч. от дворно място, с идентификатор 83510.666.71 по кадастралната карта на [населено място], цялото с площ от 344 кв.м., при съседи: 83510.666.70; 83510.666.84; 83510.666.83; 83510.666.72; 83510.666.88, цялото от 350 кв.м., описано в нот.акт № 50, т.ІІІ, рег.№ 4920, нот.дело № 404 от 2001 год. на нотариус К.М., с район на действие Ш. като: ? ид.ч. от дворно място, цялото от 350 кв.м., в парцел № 6 за имот № 2185 от кв.76 по плана на [населено място], при съседи: [улица], парцел ІІІ за 2184 и парцел VІІ за 2183;
2. Самостоятелен обект /първи жилищен етаж/, с идентификатор 83510.666.71.1.2 по кадастралната карта на [населено място], находящ се в сграда с идентификатор 83510.666.71.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 83510.666.71, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-няма; под обект – 83510.666.71.1.1; над обекта – 83510.666.71.1.3, който самостоятелен обект е идентичен с описания в нотариален акт № 50, т.ІІІ, рег.№ 4920, нот.дело № 404 от 2001 год. на нотариус К.М., с район на действие Ш. имот: първи жилищен етаж от построената двуетажна жилищна сграда, при граници: от юг и запад-дворно място; от север-улица; от изток-парцел VІІІ-2186; отгоре-втори жилищет етаж на И. П. К. и отдолу-търговски обект-кафе-аперитив;
3. Самостоятелен обект, представляващ търговски обект-магазин-кафе аперитив, с търговска площ от 31.10 кв.м. и 17.47 кв.м. складови помещения, находящ се в сграда с идентификатор 83510.666.71.1.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 83510.666.71, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-няма; под обекта: няма; над обекта – 83510.666.71.1.2, като същият обект е идентичен на описания в нотариален акт за собственост на недвижим имот № 50 от 27.VІ.2001 год., т.ІІІ, рег.№ 4920, н.дело № 404/2001 год. на нотариус № 222-К. М., с район на действие Ш., като търговски обект-кафе-аперитив с 31.10 кв.м. търговска зала и 17.45 кв.м. складови помещения, при граници: от юг-дворно място, запад-дворно място, север- [улица], изток-търговски обект на И. П. К., ведно с ? ид.ч. от тавана и принадлежащите идеални части от общите части на сградата по см. на чл.38 от ЗС, представляващ парцел VІ-2185 от кв.76 по плана на [населено място], при граници: [улица], парцел ІІІ-2184 и VІІ-2183 и е прекратено производството по делото.
Недоволна от въззивното решение е жалбоподателката М. Г. Ш., представлявана от адвокат К. Г., която го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1 ГПК по въпросите:
1. Може ли при действието на ГПК (от 2008 год.) процесът за съдебна делба да бъде спрян, ако е налице висящ процес между съделителите по преюдициален за делбата въпрос по чл.229, ал.1, т.4 ГПК при положение, че процесът по общия исков ред е образуван след започване на съдебната делба?
2. Преклудира ли се правната възможност за защита на самостоятелни права за някои имоти на съделителите извън делбения процес при положение, че такъв е образуван и за имоти извън наследствената маса по делбата?
3. Нарушен ли е принципа на подсъдността, ако иск с правен интерес от 110 000 лева бъде съединен и разгледан в производство в първа фаза на делбения процес и това да е единствената процесуална възможност.
Ответниците по касация Н. И. Х. и И. П. К., представлявани от адвокат Ж. Й. в писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК заявяват становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендират за направените разноски по делото за адвокатски хонорар.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
За да обезсили първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че между страните е налице висящо дело за делба на съсобствени имоти, между които са и имотите-предмет на настоящото производство по иска с правна квалификация чл.124 ГПК за придобиването им по наследство и давност, изтекла в полза на праводателя на М. Г. Ш. – Г. И. Ш., в периода от 1991 год. до смъртта му на 22.10.2011 год. като в отговора по делото за делба същата е навела възражение за изключването им от делбената маса понеже ги е придобила по наследство от баща си, който е признат за собственик по писмените доказателства с констативен нотариален акт № 50, т.ІІІ, рег.№ 4920, дело № 404/2001 год. на нотариус К. М. с район на действие Шуменския районен съд, вписан в Нотариалната камара с № 222. Взето е предвид, че съгласно чл.342 и чл.343 ГПК всички оспорвания и преюдициални въпроси трябва да бъдат заявени най-късно в първото заседание в делбеното производство, поради което не могат да се предявяват незаявени до този момент искове за собстеност в отделно производство, защото макар и да имат преюдициален характер за делбата с това би се постигнало заобикаляне на закона в частта за преклузията – чл.133, ал.1 ГПК. Направен е извод, че предявяването на установителните искове за собственост на процесните имоти (предмет и на делбата) на незаявено в сроковете по чл.342 ГПК основание – придобивна давност и наследствено правоприемство, е лишено от правен интерес, поради което исковете по чл.124 ГПК са недопустими.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. К. не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваните решения, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Или касационно обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса:
Пропускането на срока по чл.342 ГПК, респ. чл.133 ГПК в делбеното производство лишава ли страната от възможността да предяви установителен иск за собственост с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК?
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 74 от 09.05.2013 год., постановено по в.гр.дело № 143/2013 год. по описа на Варненския апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЯ държавна такса 550 лева, вносима в едноседмичен срок от съобщението от М. Г. Ш. и след представяне на доказателства за превода – делото да се докладва на Председателя на първо гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ