ОПРЕДЕЛ ЕН И Е
№ 1066
С., 02.11.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 805 по описа за 2010г. на III г.о. и за да се произнесе взе пред вид
следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от М. Т. Д. от [населено място],чрез процесуалния си представител адвокат Г. против въззивно решение от 30.11.2009г. по в.гр.д.№ 3370 по описа за 2009г. на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение № Ш-1-13 от 5.01.2009г. по гр.д. № 3117/2007г.на Софийски районен съд,90 състав, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от М. Т. Д. против С. Г. В. иск с правно основание чл.75 ал.1 т.2 от СК/отм./ за лишаване на ответника от родителски права по отношение на детето В. С. В. ЕГН 014110056331 поради трайно без основателна причина неполагане на грижи за детето и недаване на издръжка.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба срещу горепосоченото решение -се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставения въпрос за това дали твърдяната по делото дезинтересованост от интересите и живота на детето/с установени прояви на внимание/ и неплащането на издръжка за дълъг период от време от страна на бащата-са достатъчни да се приеме,че е налице неполагане на грижи и недаване на издръжка по смисъла на чл.75 ал.1 т.2 от СК/отм./. Позовава се на две решения-съответно на районен съд С. и на районен съд Стара З., за които счита,че са постановени при идентични хипотези с настоящата -за да обоснове извода си,че въззивният съд е постановил акта си в противоречие с тях.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният състав е приел,че в случая не са налице комулативните предпоставки по чл.75 ал.1 т.2 от СК за лишаване на бащата от родителски права,тъй като събраните доказателства сочат,че през изминалите девет години/от който период той не е виждал детето/,бащата е търсил контакт,опитвал се е чрез майката да го види, купувал му е и му е носел подаръци,но е бил възпрепятстван от ищцата, която освен че многократно-без да го известява е променяла адреса си и не е позволявала,а е възпрепятствала осъществяването на каквато и да е връзка между бащата и молелотното дете.
При така установените факти/които не се оспорват и в представеното изложение/-следва да се приеме,че поставеният от касаторката въпрос за предпоставките,които следва да са налице, за да се счете,че е налице хипотезата на чл.75 ал.1 т.2 от СК/отм./ е от значение за изхода на спора, тъй като е свързан с решаващите изводи на съда.По същият обаче не следва да се допуска касационно обжалване,защото – така поставеният въпрос не е решаван противоречиво от съдилищата. Константно се възприема в практиката,че лишаването от родителски права е крайна мярка за защита на децата, която следва да се прилага само и единствено – при доказана нужда.Това основание изисква да е установено по делото тежко, укоримо,виновно бездействие на родителя.Всеки отделен случай се преценя конкретно,като критериите за оценка са житейската практика и морала. Изисква се не само продължителното и твърдо установенощълно дезентересиране от детето,без да е елемент на основанието-възникнала за детето опасност за неговото здраве,отглеждане и възпитание.
Настоящият случай не е такъв,независимо от безспорно установения факт, че бащата не е виждал детето си в продължение на девет години, от неговата 5-месечна възраст.В случая- горецитираните факти/че е търсил контакт,купувал подаръци,търсил адресите,на който са се премествали майката и детето,но е бил възпрепятстван от майката/ и демонстрираното от него желание за среща /включително и чрез съдия-изпълнителя, чрез който е събирана дължимата от него издръжка/, както и изявленията му в хода на процеса,че обича детето и че за да не го травмира -не е предприел по-сериозни мерки за изпълнение на определения му режим на лични отношения- не позволяват да се направи категоричен извод, че бащата съзнателно, умишлено, се е дезинтересирал от детето и е пренебрегнал изцяло родителските си задължения без основателна причина.
Представените две решения на други съдилищата—не дават основание да се приеме наличие на основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,в смисъла изяснен с т.З от TP №1/2009г.на ОСГТК,тъй като обсъдените в тях случаи са с различни характеристики/видно от мотивите на решение № 8/28.01.2000г.на СРС,в него е обсъден случай,при които детето се нуждае от специални грижи,защото страда от тежко вродено заболяване,а при другия случай,във връзка с който е постановено решение от 9.10.2008г.на С.-е налице трайно дезентересиране от страна на родителя по отношение на детето,каквото в настоящия случай не е налице/.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 30.11.2009г. по в.гр.д.№ 3370 по описа за 2009г. на Софийски градски съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.