2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1079
София,04.12.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 877/2012 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Застрахователно дружество [фирма], [населено място] срещу разпореждане № 771 от 27.04.2012 г. по в. т. д. № 620/2011 г. на Варненски апелативен съд, с което е върната подадената от същото дружество касационна жалба срещу постановеното по посоченото дело решение № 10 от 13.01.2012 г.
Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното разпореждане като неправилно по съображения, че към момента на постановяването му указанието на съда за внасяне на държавна такса вече е било изпълнено, което обстоятелство е следвало да бъде взето предвид от решаващия състав.
Ответниците по частната жалба – Х. С. И., лично и като баща и законен представител на С. Х. С., двамата от [населено място] – оспорват същата като неоснователна.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови разпореждането си от 27.04.2012 г., въззивният съд е приел, че търговското дружество /сега частен жалбоподател/ не е изпълнило в срок указанието за отстраняване нередовността на подадената от него касационна жалба, а именно – за внасяне на държавна такса за допускане на касационно обжалване в размер на 30 лв. В тази връзка е съобразено, че разпореждането с това указание /№ 491 от 14.03.2012 г./ е съобщено на страната на 12.04.2012 г., а молбата, с която е представен документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса е депозирано в съда на 24.04.2012 г., т. е. след изтичане на дадения на частния жалбоподател едноседмичен срок.
Обжалваното разпореждане е правилно.
Изводът на въззивния съд, че неизпълнението на даденото на страната указание за отстраняване нередовността на касационната жалба в срок е основание за връщане на същата, следва да бъде споделен като съответстващ на процесуалния закон и по-конкретно на императивната разпоредба на чл. 64, ал. 1 ГПК, според която процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда. Тази разпоредба следва да се счита приложима в настоящия случай, тъй като срокът за отстраняване нередовността на касационните жалби е установен изрично от закона – чл. 285, ал. 1 ГПК. Последица от неспазването на този преклузивен по своя характер срок е незачитане на извършеното от страната процесуално действие. Следователно, релевантно при преценката на въззивния съд относно изпълнение на указанията във връзка с редовността на касационната жалба е обстоятелството дали указанието е изпълнено в дадения на страната и установен в закона срок, а не само дали то е изпълнено, в какъвто смисъл неправилно се поддържа от частния жалбоподател.
Поради изложените съображения, настоящият състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение счита, че въззивното разпореждане е правилно и затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 771 от 27.04.2012 г. по в. т. д. № 620/2011 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: