О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1082
София 05.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова Илияна Папазова
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 765 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Р. И. Т. от гр.С., чрез процесуалния представител-адвокат К. против въззивно решение № 75 от 21.01.2010г. по в.гр.д.№ 1664 по описа за 2009г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 25.02.2008г. по гр.д. № 867/06г.на Окръжен съд Враца и вместо това е постановено друго,с което са осъдени Р. И. Т. на основание чл.45 от ЗЗД и „Ш. Е.”ЕООД гр.Враца на основание чл.49 от ЗЗД да заплатят солидарно на М. С. М. сумата от 11 000лв. представляваща обезщетение за причинените й неимущест-вени вреди за неверни твърдения в публикация, направена в бр.45/2006г., озаглавена:”Докторка шашна пациент с фаталната си диагноза”,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 4.12.2006г.до окончателното й изплащане и са присъдени следващите се разноски.
В представеното изложение-като се сочат всички възможни основания за допустимост по чл.280 ал.1 т.1,2 и 3 от ГПК- се поставят общо четири въпроса:1.за недопустимост на решението на въззивния съд, мотивирано с твърдения за произнасяне на въззивния съд по непредявен иск и за произнасяне по два иска за едно и също нещо,2.за допуснато нарушение на материалния закон,обосновано с изложени доводи,че съдът не е отчел,че ответницата е действала „добросъвестно,считайки,че публикува истински факти” и че тя е изложила в публикацията своето мнение и оценка,а не твърдения за факти, 3.за прекомерността на присъденото от съда обезщетение и 4.за допустимия баланс/съразмерност/ между конституционно гарантираните права на гражданите- от една страна да търсят,получават и разпространяват информация и от друга на защита на личната и професионална чест и достойнство. Позовава се на казуални решения на наказателни и граждански състави на ВКС и на решения, постановени от ЕСПЧ.
Срещу така подадената жалба е постъпил отговор от противната страна,с която се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният съд е приел,че предприетите в случая от ищцата действия по отношение на пациента К. са правилни,в съответствие с добрата медицинска практика, поради което направената от ответната страна интерпретация на фактите е обидна и опозоряваща. Определил е дължимия размер на обезщетение като е отчел,че обидните намеци са разпространени чрез средство за масово осведомяване и са станали достояние на широк кръг лица-колеги, подчинени,пациенти,близки на ищцата.
С оглед така постановеното решение – по поставените въпроси, настоящият съдебен състав намира,че не са налице изискуемите се предпоставки за допустимост на подадената касационна жалба поради следното:
Не е налице произнасяне от страна на въззивния съд по непредявен иск,както и не е налице произнасяне по два иска за едно и също нещо. Съдът е бил сезиран с един иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на оповестени неверни твърдения в публикация,които вреди са претендирани в размер на 11 000лв.,от които за 6 000лв.е конкретизирано,че са в резултат на „уронване на престижа в обществото и достойнството на професионалист и ръководител на образцово лечебно заведение” и 5 000лв.за „уронване и пряко засягане на честта на лекар и човек”.По така предявения иск-са се произнесли и първоинстанционния и въззивния съд. Касае до предявяване на един иск,с едно правно основание/чл.45 от ЗЗД-за единия ответник и чл.49 от ЗЗД за втория ответник/,произтичащ от един и същи факт/ публи-кация, направена в бр.45/2006г.на вестник „Ш. Експрес”/.Съответно – съдът се е произнесъл с един диспозитив,поради което твърденията за произнасяне по два отделни иска за и едно и също нещо са неверни.
Не може да се допусне касационно обжалване и по останалите три въпроси с оглед приетото в т.1 от ТР №1/19.02.2010г.на ОСГТК на ВКС. Така формулираните въпроси,свързани с твърдения за допуснато нарушение на материалния закон,за прекомерност на присъденото от съда обезщетение и за преценка на допустимия баланс между конституционно гарантирани права на гражданите са въпроси,изискващи отговори,свързани с преценка на правилността на обжалваното решение,с оценка на начина по който е възприета фактическата обстановка от въззивния съд и как са обсъдени събраните по делото доказателства.
Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК,като последните могат да бъдат обсъждани едва,ако съдът допусне до разглеждане касационната жалба по същество.В случая се поставят само въпроси,които са свързани със законосъобразността на постановения въззивен акт.Дали правилно въззивния съд е определил поведението на ищцата като виновно или тя е действала добросъвестно, дали публикуваното може да се квалифицира като „разпространение на позорни обстоятелства”или представлява изложение на собствено мнение, оценка,но не и изнасяне на факти, дали въззивният съд е определил размера на дължимото обезщетение съобразно установения в закона критерии за справедливост,дали съдът е преценил правилно баланса между конституционно гарантираните права или е налице допустима съобразно нормата на чл.10 ал.2 от ЕКПЧ намеса в свободата на изразяване– са все въпроси касаещи конкретиката и съществото на спора,изискващи от настоящия състав да направи преценка на законосъобразност на постановения акт,а не единствено възможната в тази фаза преценка- дали по поставените въпроси е приложимо налице някое от посочените основания за допустимост по чл.280 ал.1 т.1,2 или 3 от ГПК.
Не е налице и никое от така изброените специални основания за допустимост.Постановеният въззивен акт не противоречи на практиката на ВКС,тъй като не се представят тълкувателни решения или постановления на Пленум на ВС;тълкувателни решения на ОС на ГК на ВС, постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/обн.ДВ,бр.59/22.07.1994г. (отм.), тълкувателни решения на ОС на ГТК, на ОС на ГК, на ОС на търговска ТК на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК,на които то да противоречи.
Представените казуални решения на наказателни и граждански състави на ВКС,на които касаторът се позовава не могат да обосноват и наличие на противоречиво произнасяне от съдилищата,защото липсва идентичност между разрешените в тях спорове и настоящия.
Не е налице основанието и по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,тъй като както вече беше посочено поставените въпроси са свързани с преценка за законосъобразност,а не са такива,че разглеждането им да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия и не дават основание да се счете,че законите са непълни, неясни или противоречиви,така че да съществува необходимост да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 75 от 21.01.2010г. по в.гр.д.№ 1664 по описа за 2009г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.