3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1091
гр.София, 17.11.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Е. Томов
Д. Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Д. Драгнев гр. д. № 4277 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на П. Е. М. и М. Д. Б. срещу решение № II- 42от 5.05.2015 г., постановено по гр. д. № 585 по описа за 2015 г. на Бургаския окръжен съд, Гражданска колегия, с което е отменено решение № 12 от 20.01.2015 г. по гр. д. № 849 по описа за 2014 г. на Районен съд-Карнобат в частта, с която е отхвърлена претенцията за заплащане на месечна издръжка за сумата над 100 лв. до 150 лв., М. Д. Б. е осъден да заплаща издръжка на своята малолетна дъщеря С. М. Б. в размер на още 50 лв. и първоинстанционното решение е потвърдено по отношение на отхвърлената претенция за заплащане на месечна издръжка над 150 лв. до 200 лв.
Страните обжалват решението в неблагоприятните за тях части с твърдението, че то е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. П. М. счита, че по отношение на размера на определената издръжка и разпределянето на сумата между родителите решението противоречи на ППВС № 5 от 16.11.1970 г. М. Б. смята, че в нарушение разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК съдът е определил размера на дължимата издръжка без да отчете неговите възможности и факта, че е заплащал издръжка и за другото си непълнолетно дете.
К. жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
За да определи размера на месечната издръжка на 250 лв., от които 150 дължими от бащата и 100-от майката, въззивният съд е взел предвид, че детето е осемгодишно и живее при майка си в Испания, където посещава училище. Констатирал е, че майката на детето полага труд на непълно работно време срещу възнаграждение в размер на 315 евро, а бащата М. Б. е регистриран като безработен и не получава обезщетение за безработица. Съдът е съобразил също обстоятелството, че бащата е заплащал издръжка за друго дете, което вече е навършило пълнолетие. Тези мотиви на въззивния съд съответстват на указанията, дадени в т.4, т.5 и т. 7 на ППВС № 5 от 1970 г., според които нуждите от издръжка се определят съобразно обикновените условия на живот, като се вземат предвид възрастта и образованието на издържаното лице, че възможностите на родителите се определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация, а при разпределяне на издръжката между родителите се вземат предвид грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Следователно по поставените от П. М. въпроси няма противоречие между обжалваното решение и ППВС № 5 от 1970 г., поради което по тези въпроси касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд не следва да се допуска.
Съдът не е нарушил чл.142, ал.1 от СК, както твърди М. Б., тъй като е отчел, че бащата е работоспособен и е плащал издръжка на дете, което вече е навършило пълнолетие. Ето защо по повдигнатия от М. Б. въпрос за приложението на тази разпоредба касационно обжалване също не може да се допусне.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № II- 42от 5.05.2015 г., постановено по гр. д. № 585 по описа за 2015 г. на Бургаския окръжен съд, Гражданска колегия, с което е отменено решение № 12 от 20.01.2015 г. по гр. д. № 849 по описа за 2014 г. на Районен съд-Карнобат в частта, с която е отхвърлена претенцията за заплащане на месечна издръжка за сумата над 100 лв. до 150 лв., М. Д. Б. е осъден да заплаща издръжка на своята малолетна дъщеря С. М. Б. в размер на още 50 лв. и първоинстанционното решение е потвърдено по отношение на отхвърлената претенция за заплащане на месечна издръжка над 150 лв. до 200 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: