О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1093
С. 28.09.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение,в закрито заседание на дведесет и шести септември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 556 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Прокуратурата на Република България против въззивно решение № 253 от 20.02.2012г. по в.гр.д.№ 2918 по описа за 2011г. на Софийски апелативен съд,с което е отменено решение от 20.04.2011г. по гр.д.№ 7201/10г.на Софийски районен съд в частта,в която е отхвърлен предявения иск за сумата над 15 000лв.до 30 000лв.и вместо това е постановено друго,с което осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на Б. Г. И.,на основание чл.2 т.2 от З. още 15 000лв.-представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на повдигнати и поддържани срещу него обвинения по чл.242 ал.4, във вр.с ал.1б”б”пр.”в”и „д”пр.1 във вр.чл.20 ал.2 вр.чл.2 ал.2 от НК,ведно със законната лихва, считано от 10.12.2008г.до окончателното й изплащане,като са присъдени и следващите се разноски в размер на 700лв., като е обезсилено решението в частта,касаеща исковете срещу Н.-ната следствена служба и е потвърдено в останалата част.
Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,като се твърди,че въззивният съд е постановил акта си в противоречие с т.11 от ППВС №4 от 23.12.1968г.и т.3 и т.11 от ТР №3 от 22.04.2004г.и т.19 от ТР №1 от 4.01.2001г. по въпроса за начина на определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди,претърпени от пострадалото лице и за приложението на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Позовават се и на решение на ВКС-без задължителен характер и на две въззивни решения на БАС и СГС, като последните две поради липса на отбелязване,че са влезли в сила – са несъотносими.В допълнително представено второ изложение – поставя въпроса за задължението на съда да мотивира съдебния си акт досежно направения от него извод за увеличение на размера на следващото се обезщетение със сумата от 15 000лв.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й,Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Изводът си,че справедливия размер на следващото се обезщетение в случая възлиза на 18 000лв. – въззивният съд е мотивирал от една страна с факта,че Б. Г. И. е бил оправдан,след като е бил обвиняем за извършено тежко по смисъла на НК деяние/за контрабанда в особено големи размери, на стойност 6 825 000лв./, при продължило наказателно производство десет години /обвинението е повдигнато на 6.11.98г.,а оправдателната присъда е влязла в сила на 10.12.08г./,а от друга,че освен следващите се по човешка презумция вреди, вследствие естествен страх от неоснователно осъждане,засегната чест и достойнство,по делото е установено причиняване на допълнителни вреди. Изцяло е бил променен животът на ищеца – от весел и спокоен човек,той е станал – затворен,подтиснат, неспокоен,негативно настроен,обезверен. Останал е без приятели и работа.Наложило се е да смени местоживеенето си.Увредено е здравословното му състояние. Преживеният- в резултат на воденото срещу него наказателно производство нерво-психологически стрес за ищеца е била отключващата предпоставка,довела до заболяването му от „псориазис вулгарис”.Според експертизата е налице „трайно увреждане на здравословното му състояние,като заболяването е обхванало големи площи от кожата без тенденция към ремисия”.
В тази връзка-поставените два въпроса – за начина на определяне на размера на следващото се обезщетение и за мотивираността на постановения въззивен акт – са от значение за изхода на спора /като свързани с решаващите мотиви на съда/,но не са разрешени от въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС,както се твърди в жалбата. В цитираната от касатора т.11 от Постановление № 4 от 23.12.1968г.на Пленума на ВС са определени критериите за понятието „справедливост” и в случая те са съобразени.В. съд е взел пред вид всички съотносими обстоятелства,които подробно е изложил в мотивите си при обосноваване на извода си относно следващия се размер на обезщетение. Съгласно цитираното Постановление – всеки отделен случай е специфичен, преценката е индивидуална и се отчитат различни обстоятелства /затова представените от касатора решения,които са постановени при друга фактическа обстановка- не следва да се обсъждат/.
По делото – въззивният съд при определяне на размера на дължимото обезщетение е съобразил – прекомерната продължителност на воденото наказателно производство и неговия характер,видът и тежестта на деянието,за което е повдигнато обвинение,причинените социални, икономически и здравословни вреди/последните с траен характер/, съдебната практика и всички следващи се от житейската логика вреди, свързани със засягането на честта и достойнството на неправилно обвиненото лице, причинените му негативни емоции и психологически проблеми, както и тяхното конкретно негативно отражение.
Горното мотивира настоящият съдебен състав да приеме,че не е налице посоченото основание за допускане до касационно обжалване на въззивния акт,поради което, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 253 от 20.02.2012г. по в.гр.д.№ 2918 по описа за 2011г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: