О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
София, 01.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 313/2017 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по съвместна частна жалба с вх. № 7105/08.09.2016 г., подадена от: [фирма], ЕИК[ЕИК], С. С. В. с ЕГН [ЕГН], [фирма], ЕИК[ЕИК] и Р. С. В. с ЕГН 65062013489, срещу определение № 1436 от 28.07.2016 г. по ч.т.д. № 66/2016 г. на Апелативен съд – П., с което е върната подадената от тях частна касационна жалба с вх. № 1837/07.03.2016 г. поради неотстраняване в срок на констатираните нередовности.
В частната жалба се поддържа, че съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като е постановил атакуваното определение преди влизане в сила на определението, с което е отказано: освобождаване от ДТ и предоставяне на правна помощ.
Ответникът по частната жалба – [фирма] не е изразил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Определението на Апелативен съд – П., имащо характер на разпореждане, с което е върната депозираната от частните жалбоподатели жалба вх. № 1837/07.03.2016 г. по ч.т.д. № 66/2016 г., като краен резултат, е правилно.
Налице са категорични данни за неизпълнение на дадените от съда указания във връзка с отстраняване нередовностите на частната касационна жалба, изразяващи се в: липса на документ, удостоверяващ внасяне на указаната държавна такса в размер на 15 лв., липса на изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, приподписано от адвокат и неподписване на частната касационна жалба от адвокат. Констатираното от администриращия съд неизпълнение на указанията е обосновало връщането на частната касационна жалба, на основание чл.286, ал.1 т.2 ГПК.
В мотивите към атакуваното определение е отразен и резултатът от искането за освобождаване от държавна такса и от искането за предоставяне на правна помощ – с определение № 239 от 04.05.2016 г. на АС – Пловдив те са оставени без уважение.
Действително, към момента на постановяване на обжалваното определение, производството по чл.83, ал.2 и по чл.95 ГПК е било висящо. По аргумент от разпоредбата на чл.259, ал.2 и ал.3 ГПК, с оглед препращащата разпоредба на чл.275, ал.2 ГПК, следва да се приеме, че срокът за отстраняване на недостатъците на частната касационна жалба е прекъснат с подаване на молбата за предоставяне на правна помощ, като от влизане в сила на определение № 239/04.05.2016 г. е започнал да тече нов срок. Към настоящия момент е постановено определение № 553/15.12.2016 г. по ч.т.д. № 2025/2016 г. на ВКС, Търговска колегия, І т.о., с което е потвърден отказът на апелативната инстанция за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ. С това окончателно са разрешени въпросите, свързани с твърдяната от частните жалбоподатели неправилност на определение № 239/04.05.2016 г. на Апелативен съд – П.. Зачитайки влизането в сила на последния съдебен акт и преценявайки правилността на атакуваното преграждащо определение към този момент, настоящият съдебен състав на ВКС счита, че то следва да се потвърди изцяло. По делото липсват данни за изпълнение на указанията на администриращия частната касационна жалба съд за привеждането й в съответствие с изискванията на чл.284, ал.2 и чл.284, ал.3, т.1 и т.4 ГПК в съответния нов срок, считано от постановяване по посоченото определение на ВКС.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1436 от 28.07.2016 г. по ч.т.д. № 66/2016 г. на Апелативен съд – П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: