3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1110
Гр. С., 14.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 11.10.2011 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №528/11 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на ОДЗ „Детско царство”, [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд Благоевград /ОС/ по гр.д. №998/10 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от В. Дюлгерска срещу касатора искове по чл.344, ал.1 от КТ – отменено е уволнението на ищцата от длъжността „директор”, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.2, пр.2 от КТ, тя е възстановена на тази длъжност и й е присъдено обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Поставя като значим за спора и за точното прилагане на закона материалноправния въпрос по тълкуването на чл.328, ал.1,т.2, пр.2 от КТ : дали, ако с решение на общинския съвет и кмета на общината е прекратен един правен субект / има се предвид ОДЗ, [населено място]/ длъжността „директор” на прекратения субект продължава да съществува и идентична ли е тя с длъжността директор на новия правен субект, заемана в случая от временно изпълняващ я служител. Води ли предходното вл. в сила съдебно решение за отмяна на уволнението на ищцата от длъжността директор до възстановяване и на прекратения субект и следва ли да се изготви ново щатно разписание, за да се извърши уволнение по чл.328, ал.1,т.2, пр.2 от КТ. Значим за спора и точното прилагане на закона е и процесуалният въпрос за правомощията на въззивния съд по чл.269 от ГПК и конкретно – може ли въззивният съд да потвърждава решението на първоинстанционния съд на основания, които не са изложени в исковата молба и да прави служебно различни фактически и правни изводи. Намира, че по въпросите няма практика на ВКС и на съдилищата, което ги прави от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по см. на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК.
Въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата от длъжността „директор” е незаконно, но не по изложените от първоинст. съд съображения за липса на мотиви в уволнителната заповед. Изложил е собствени съображения по основанията за въззивно обжалване, заявени във въззивната жалба на ответника, в пределите и във връзка с наведените в исковата молба основания на иска. Приел е, че решение на ОбС – С. и заповед на Кмета на [община], издадена за изпълнението му, с които е закрито ОДЗ – [населено място] и открито ОДЗ „Детско царство” не доказват закриването на първия субект, както е прието и в предходното вл. в сила решение за възстановяване на ищцата на длъжността директор, след отмяна на уволнението й по чл.328, ал.1,т.1 от КТ. Според ОС е налице реорганизация на детските заведения, като тр. правоотношения в тях съгласно изрично посоченото в решението на ОбС се уреждат съобразно чл.119, чл.123 и чл.328 от КТ.С влизане в сила на предходното съдебно решение за възстановяване на ищцата на заеманата длъжност директор се възстановява неправомерно прекратеното й трудово правоотношение за тази длъжност. След това до датата на уволнението й не се установява реално съкращаване на длъжността директор, заемана при ответника от временно изпълняващ. Или при влязлото в сила решение между страните за отмяна на уволнението на ищцата по чл.328, ал.1,т.1 от КТ и приетото от въззивния съд в обжалваното сега решение за уволнението по т.2,пр.2, материалноправните въпроси, основаващи се на твърдението, че ОДЗ – [населено място] е прекратено / закрито, без правоприемство по чл.123 от КТ/ са извън предмета на спора. Длъжността директор на закритото ОДЗ – [населено място] преминава към окрупнената нова структура – ОДЗ „Детско царство” на осн. чл.123 от КТ и за съкращаването й е необходимо премахване в щатното разписание.
Ищцата се е позовала в исковата молба на липсата на реално съкращаване на длъжността и евентуално на липсата на подбор и по тези основания се е произнесъл въззивният съд, по повод и във връзка с основанията за въззивно обжалване, с които е сезиран – въззивникът се позовава на премахване на старата структура с всичките й длъжности, вкл. на директора, при което ново щатно разписание не е необходимо. Така, макар да не е споделил оспорените с въззивната жалба решаващи съображения на първоинст. съд за немотивираност на уволнителната заповед като предпоставка за отмяната й, въззивният съд е стигнал по собствени съображения до същия краен резултат за основателност на исковете, обуславящ потвърждаване на първоинст. решение. Това при характера на въззивната инстанция като такава по същество на спора е напълно допустимо, както сочи и практиката на ВКС по чл.290 от ГПК – напр. р. №57/2011 г. по гр.д. №1416/10 г. на трето г.о.
Не е налице соченото основание за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Благоевград по гр.д. №998/10 г. от 11.01.11 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: