3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1111
София, 04.10.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №527/2012 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №990от 15.02.2012г по гр.дело № 6510/2011г. на Софийски градски съд , постановено по трудов спор за законосъобразност на уволнение поради намаляване обема на работа Исковете по чл. 344 ал. т.1 ,2,3 са уважени и заповедта за уволнение на основание чл.328ал.1 т.3 КТ е отменена като незаконосъобразна ,тъй като макар намаляване обема на работа действително да е налице , работодателят е злоупотребил с правото си да прекрати трудовото правоотношение с ищцата на посоченото основание . Второто решаващо съображение на въззивния съд е ,че в подбора не са участвали всички длъжности .
В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се поставя въпроса представлява ли злоупотребата с право критерий за съдебна преценка на законността на уволнението по чл. 328 ал.1 т.3 КТ – едно обективно и безвиновно основание .Изтъква се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с указанията на ТР №3 от 16.01.2012г по т.д №3/2011г ОСГК ,както и противоречие с решения №603/2005г по гр.д № 146/23003г ІІІ г.о и реш. №703/2010г по гр.д №90/2010г ІІІг.о ,последното постановено по реда на чл. 290 вр чл. 291 т.1 ГПК. Противоречие с цитираното Тълкувателно решение №3 от 16.01.2012г по т.д №3/2011г ОСГК се изтъква и по въпроса следва ли при извършване на подбор по чл. 329 ал.1 КТ да участват всички служители,заемащи близки или сходни длъжности , или подборът може да се извърши само между служителите , работещи в направлението с намален обем на работа , когато подборът е обусловен от обстоятелства по чл. 328 ал.1 т.3 КТ . Приетото от въззивния съд е в противоречие и с решение № 346 от 23.06.2011г по гр.д. № 1152/ 2010г на ВКС ІІІ г.о и реш. № 329/2011г по гр.д№1073/2010г ІV г.о ,практика по чл. 290 ГПК
Ответницата по жалбата Ю. Е. А. е заявила писмен отговор. Обжалваното решение е в съгласие с трайната практика ,въпросите са зададени некоректно и са неточно формулирани .Претендира разноски .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по критерия на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК
Въпросът представлява ли злоупотребата с права „критерии” за съдебна преценка по фактическия състав на спорното основание за уволнение би имал отношение към рещаващите съображения на съда , в решаваща за изхода на делото насока ,ако въззивния съд бе смесил установеността на конкретното прекратително основание , с установеността , произтичаща от на чл. 8 ал .2 във връзка с императива на чл. 8 ал.1 КТ. Обжалваното въззивно решение не дава основание за подобно оплакване , или извод , а следователно и за относимост на поставения въпрос На следващо място неоснователно защитата счита от мотивите на ТР №3 от 16.01.2012г по т.д №3/2011г ОСГК да следва ,че при спор за закоността на уволнение с изтъкнато от работодателя безвиновно, обективно основание за прекратяване на трудовите правоотношения, въпрос за добросъвестно упражняване на права не се поставя и разглежда в този спор ,тъй като при злоупотреба се касае за „особен случай на незаконосъобразност ,имащ различен фактически състав и правни последици „. Цитираната практика на ВКС не дава основание за поддържаното в настоящето изложение превратно тълкуване и задължителна практика по реда на чл. 290 ГПК е налице тъкмо в обратния смисъл – реш. №507/2010г по гр.д№987/2009 ІV г.о .
Вторият поставен в изложението въпрос на защитата обвързва подбора , когато същия е задължителен ,с условия , които според трайно установената практика нямат връзка със законосъобразното му провеждане и обстоятелствата свързани с кръга лица, между които следва да бъде извършен .Тезата на касатора е , че щом намаляването на обема работа се изразява при отношенията с един конкретен търговски партньор на дружеството то на подбор ще се подложат само тези продуктови мениджъри, които работили „по това направление” ,при положение че работата на всички продуктови мениджъри е една и съща. Подобна теза , преформулирата във въпрос ,не намира опора в изискванията на закона и трайната съдебна практика , включително цитираната и приложена към изложението практика на ВКС , от която следва именно възприетото от въззивния съд разрешение – при този подход на работодателя, подборът е извършен незаконосъобразно.
. Въззивният съд е дал разрешение в съответствие с указанията по ТР №3 от 16.01.2012г по т.д №3/2011г ОСГК и установената съдебна практика (приложената към изложението включително) , според която задължение за подбор има и тогава , когато служителят изпълнява идентични или близки длъжностни задължения с лица ,които заемат други длъжности ,а преценката за идентичност е винаги конкретна ,на база същностните характеристики на отделните видове работа ( реш.№246/23.062011 ІІІ г.о ) . Когато работодателят е длъжен да извърши подбора в рамките на обособената структура ,обособено звено(поделение , клон , цех , отдел,сектор , група) , участват длъжностите от тази структура ,като основната характеристика , задаваща критерия на обособеност , е организциционно- управленска, т.е самостоятелно ръководство в управленската йерархия ,съчетани със специфичен предмет на дейност, начин на нейното финансиране и пр. ,които да обуслаявят и специфика на трудовите функции (реш.№329 от 13.07.2011 ІVг.о ) Подобни обстоятелствени признаци не са изтъквани и установени от работодателя в конкретния случай ,даденото от СГС разрешение е съответно на практиката , не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
На ответницата по жалбата се следват разноски , установени в размер на 300 лева
Воден от горното Върховен касационен съд ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №990от 15.02.2012г по гр.дело № 6510/2011г. на Софийски градски съд
Осъжда [фирма] ЕИК[ЕИК] , [населено място], [улица] да заплати на Ю. Е. А. сумата 300 лева разноски
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .