3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 1113
гр. София, 04.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми септември двехиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 468 по описа за 2012 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Областна дирекция „ Земеделие”, [населено място] чрез пълномощника, старши юрисконсулт З. Г. И. срещу решение № 637 от 23.01.2012 г. по гр. дело № 1226/2011 г. на Окръжен съд – [населено място] в частта, с която са уважени предявените от В. Г. З. против Областна дирекция „ Земеделие”, [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, имуществената претенция до размер на сумата 3292.50 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.07.2011 г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която е осъдена Областна дирекция „ Земеделие”, [населено място] да заплати 50 лв. допълнителна държавна такса.
Ответницата – В. Г. З. чрез пълномощника си Д. С. З. в отговора по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК поддържа, че не са налице основания за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, ІІІ г.о., за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което Окръжен съд – [населено място] се е произнесъл по искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, които е уважил, имуществената претенция до размер на сумата 3292.50 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.07.2011 г. до окончателното й изплащане. Касаторът не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. За да обоснове незаконосъобразност на уволнението въззивният съд е приел, че ищцата към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение второ КТ за длъжността „главен специалист” е страдала от исхемична болест на сърцето, а работодателят не е поискал предварително писмено съгласие от инспекцията по труда на основание чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, поради което са настъпили правните последици на чл. 344, ал. 3 КТ.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като по спора по главния иск – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ във връзка с приетите изводи обуслови изхода на делото не е поставен въпрос, а е въведено оплакване по чл. 281, т. 3 ГПК, което не се разглежда в производство по чл. 288 ГПК. При липсата на общо основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /поставен правен въпрос / не може да бъде обосновано и допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В случая въззивният съд се е съобразил със задължителната съдебна практика по чл. 290 ГПК, съгласно която закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ има обективен характер и работодателят е задължен да събира предварителна информация от работниците, които са определени за уволнение, дали страдат от болестите, посочени в ал. 1 на чл. 1 от Наредба № 5/1987 г. В тази връзка следва да се имат предвид и правните разрешения в същия смисъл, приети в решение № 174/30.07.2012 г. по гр. дело № 1269/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Относно спора по иска по чл.344, ал. 1, т. 2 КТ също така не е поставен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а е въведено оплакване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл.284, ал. 3, т. 1 ГПК не е разграничено основанието по чл. 281, т. 3 ГПК от основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, чиито различия са подробно разяснени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 4. С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 637 от 23.01.2012 г. по гр. дело № 1226/2011 г. на Окръжен съд – [населено място] в частта, с която са уважени предявените от В. Г. З. против Областна дирекция „ Земеделие”, [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, имуществената претенция до размер на сумата 3292.50 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.07.2011 г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която е осъдена Областна дирекция „ Земеделие”, [населено място] да заплати 50 лв. допълнителна държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: