О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1152
София, 16.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №3772/2014 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№10036/03.4.2014 г., подадена от [фирма] – С., против въззивно решение №226/21.02.2014 г. по гр.д.№50/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о.
С обжалваното решение е отменено решение №4582/23.10.2013 г. по гр.д.№5885/2013 г. по описа на Варненския районен съд, ХІІ състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от Л. И. Б. от [населено място], област Ш. против [фирма] – С., иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и отменено наложеното на Л. И. Б. дисциплинарно наказание “забележка”.
Въззивната инстанция е приела, че в тежест та работодателя като субект на дисциплинарна власт е да установи законосъобразността на наложеното наказание, вкл. извършването на визираното в заповедта нарушение от страна на служителя, неговата тежест, обстоятелствата на извършване, поведението на служителя, като в процесния случай няма спор, че в кръга на задълженията на въззивника е на следи да наличието на пътници, превозващи багаж над установените норми и съответно да таксува същите с обезщетенията, предвидени в тарифата. Прието е също така, че наличието на свръхбагажа е констатирано от инспекторите, след като влакът е преминал гара Л., т.е. три спирки, след като е приключила смяната на ищеца, а пътникът е пътувал с билет от гара Ш. за гара С., но багажът е следвало да се остави на гара П., като към момента на проверката пътникът се е намирал във вагона за гара П.. Съдът е стигнал до извод, че мястото на качване на багажа не е установено безспорно, а според свидетеля Е. И., пътникът е бил правостоящ в коридора до багажа, т.к. влакът е бил пълен/според забележките в придружаващите листи на влака същият е бил пълен до гара Г. О., а след това/.Прието, че липсват безспорни доказателства, че багажът е пътувал от гара Ш. до гара Г. О.. Въз основа на това съдът е стигнал до краен извод, че при налагане на дисциплинарно наказание нарушението следва да бъде установено безспорно, а не да почива на предположения.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че окръжният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос за задълженията на съда при преценка на всички събрани доказателства по делото да съобрази научните, логическите и опитните правила. Сочи се, че по този въпрос е налице противоречие с т.3 от ТР №2/02.7.2004 г. но ВКСОСГК. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация Л. И. Б., посредством процесуалния си представител – адв. Д. Г. – Д., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид изложеното в отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Поставеният от касационния жалбоподател въпрос е бланкетен. От друга страна, не е налице твърдяното противоречие с приетото в т.3 от ТР №2/02.7.2004 г. по тълк.д.№2/2004 г. на ВКСОСГК, съгласно която “ВКС разглежда делото по същество при първо касационно обжалване – чл.218ж, ал.1 ГПК при наличието на основание за отмяна на въззивното решение, изразяващо се в нарушение на материалния закон или необоснованост…”. Посочената точка от тълкувателното решение визира разглеждането на спора по същество.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски за настоящото производство в размер на 600 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №226/21.02.2014 г. по гр.д.№50/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., по касационна жалба, , вх.№10036/03.4.2014 г., подадена от [фирма] – С..
ОСЪЖДА [фирма] – С., [улица], да заплати на Л. И. Б., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област Ш., [улица], деловодни разноски в размер на 600/шестстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: