2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1155
гр. София, 13.12.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 2258 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК (в редакцията на закона, преди ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр. 86/2017 г. – съгласно § 74 от последния, която редакция относно касационното производство се има предвид и по-натам в определението).
Производството е образувано по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 246/28.02.2017 г., постановено по въззивно гр. дело № 166/2017 г. на Варненския окръжен съд. Въззивното решение е обжалвано в частта, с която, като е потвърдено частично решение № 3974/01.11.2016 г. по гр. дело № 5820/2016 г. на Варненския районен съд, е уважен, предявеният от Д. Я. Д. срещу жалбоподателя, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищеца, извършено със заповед № 44/01.04.2016 г. на прокуриста на ответното дружество-касатор.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваната част от решението, поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени и формулирани следните правни въпроси: 1) какви са качествата, необходими на служителя за ефективно изпълнение работата, и може ли преценка за липса на качества по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ да се направи от работодателя за конкретен период от време, с оглед постигнатите резултати по поставените от него цели; 2) посочването в заповедта за уволнение на постигнатите от служителя резултати и сравняването им с поставените от работодателя задължителни цели, отговаря ли на изискването за посочване в заповедта на начина, по който работникът се справя с възложената работа и/или задълженията, които не е в състояние да изпълни; 3) необходимо ли е в заповедта за уволнение да се посочат конкретни данни и обстоятелства, които да са относими към основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ и към конкретното трудово правоотношение, възникнало между страните, в допълнение към посочените нива на постигнатия оборот спрямо изискванията на работодателя и описаните в заповедта качества; 4) необходимо ли е в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ да бъдат посочени конкретно липсващите качества на служителя, които препятстват изпълнението на задълженията му, ако е посочен начинът, по който той се справя с работата и неизпълнението на конкретни задължения; 5) по какъв начин трябва да бъдат мотивирани липсващите качества в уволнителната заповед, за да бъдат изпълнени изискванията на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ; 6) длъжен ли е работодателят да посочи в заповедта не само липсващите качества на работника, но и фактите, установяващи липсата на качества, както и фактите, установяващи неефективността на работата; 7) частичното изпълнение на поставените от работодателя цели означава ли, че не е налице липса на качества у служителя за ефективно изпълнение на възложената работа; 8) може ли съдът да признае незаконността на уволнение на основание, което не се претендира от ищеца; 9) следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка; и 10) длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото във взаимна връзка при доказването на отрицателни факти, както е в случая с прекратителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ.
Жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че въззивният съд е разрешил тези въпроси в противоречие с практиката на ВКС, и конкретно: първите шест въпроса – в противоречие с решение № 179/07.11.2016 г. по гр. дело № 1237/2016 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 320/07.03.2016 г. по гр. дело № 6501/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решенията по гр. дело № 1611/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, гр. дело № 1382/2011 г. на III-то гр. отд. на ВКС, гр. дело № 804/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, гр. дело № 531/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, гр. дело № 728/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, гр. дело № 1363/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, гр. дело № 1774/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, гр. дело № 49/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, гр. дело № 1201/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и гр. дело № 295/2015 г. на III-то гр. отд. на ВКС; седмия въпрос – в противоречие с решение № 320/07.03.2016 г. по гр. дело № 6501/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 15/05.03.2013 г. по гр. дело № 209/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС; осмия въпрос – в противоречие с решение № 665/01.11.2010 г. по гр. дело № 242/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 459/27.10.2011 г. по гр. дело № 1532/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 503/05.01.2012 г. по гр. дело № 77/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 158/01.07.2013 г. по гр. дело № 1008/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 320/07.03.2016 г. по гр. дело № 6501/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС; и последните два въпроса – в противоречие с решение № 186/11.12.2015 г. по гр. дело № 295/2015 г. на III-то гр. отд. на ВКС и решение № 24/28.01.2010 г. по гр. дело № 4744/2008 г. на I-во гр. отд. на ВКС. Касаторът навежда и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, като поддържа, че формулираните от него правни въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие и с решение № 1462/04.10.2016 г. по гр. дело № 2221/2016 г. на Бургаския районен съд (БРС).
Ответникът по касационната жалба – ищецът Д. Я. Д., в отговора на жалбата излага становище и съображения, че не следва да се допуска касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Настоящият състав на ІV-то гр. отд. на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
В обобщение, първите шест материалноправни въпроса, формулирани от страна на касатора, се свеждат до изискванията за мотивиране на заповедта за уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ. След обсъждане съдържанието на процесната заповед № 44/01.04.2016 г. на прокуриста на ответното дружество-касатор за уволнението на ищеца, въззивният съд е приел, че тя не е надлежно мотивирана. Независимо от това, обаче, окръжният съд е приел и че от събраните по делото доказателства не се установяват предпоставките по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ за уволнението на ищеца, а именно – не се установява, че непостигането от него на зададените му от работодателя резултати се дължи на липса на качества и умения за изпълнение на работата от негова страна. С оглед на това съдът е извел и решаващия си извод по делото, че жалбоподателят-ответник не е доказал обективното наличие на посоченото в заповедта основание за уволнение в конкретния случай. При това положение – след като въззивният съд е разгледал трудовия спор по същество, то без никакво значение за крайния изход на спора по делото са както изводът му, че процесната заповед за уволнение не е надлежно мотивирана, така и съображенията му за този извод, чрез които е дадено разрешение на първите шест правни въпроса, респ. – без значение по делото е и дали тези правни въпроси са разрешение в противоречие или не с посочената от касатора задължителна практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, както и с посоченото от него решение на БРС, т.е. – тези шест правни въпроса не съставляват в случая общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване (в този смисъл са и задължителните указания и разясненията, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Въззивният съд е достигнал до посочените по-горе решаващи изводи, след като е обсъдил, най-напред поотделно, а след това и в тяхната съвкупност, относимите писмени доказателства, заключението на съдебно-счетоводната експертиза и свидетелските показания по делото. Въз основа на този анализ на доказателствата, съдът е приел за установено, че част от спадовете в продажбите се дължат на обективни причини и на ценовата политика на ответното дружество, и че целият регионален екип, в който е работел ищецът на длъжност „специалист продажби“, не се е справял с поставените задачи – за които обстоятелства са дадени свидетелски показания, кореспондиращи с писмените доказателства, от които съдът е приел за установено и че част от потенциалните клиенти на дружеството са твърдели, че предлаганите им продукти са скъпи и поради това ги набавят от други доставчици. В тази връзка окръжният съд е съобразил и експертното заключение, съгласно което ищецът е имал променлив успех, като реалните му резултати за целия едногодишен период на работа (за какъвто срок е бил сключен трудовият договор между страните), осреднено са били близки до поставените задачи. По този начин въззивният съд е разрешил последните три процесуалноправни въпроси, не в противоречие, а в съответствие с цитираната от касатора задължителна практика на ВКС, без да е обсъждал обстоятелства, стоящи извън основанието на иска (каквато е постановката на осмия въпрос) – предвид наведените и от ответника-работодател твърдения и възражения по делото (решение № 186/11.12.2015 г. по гр. дело № 295/2015 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 202/19.06.2012 г. по гр. дело № 804/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 165/06.07.2011 г. по гр. дело № 1611/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, посочени от самия касатор). Жалбоподателят не е представил доказателства, приложеното към изложението му (в препис), решение № 1462/04.10.2016 г. по гр. дело № 2221/2016 г. на БРС да е влязло в сила, поради което то не е годно да формира противоречива съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, респ. – безпредметно е да се обсъжда (т. 3 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Седмият материалноправен въпрос в изложението на касатора е неотносим към фактическите констатации и правните изводи на окръжния съд и последният не го е разрешавал по делото, поради което и този въпрос не съставлява общо основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение (също т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Въззивният съд не е формирал извод, че не е налице липса на качества у ищеца за ефективно изпълнение на възложената работа, предвид установеното по делото частично изпълнение от негова страна на поставените му от работодателя цели, каквато е постановката на този въпрос. Както вече беше посочено, решаващите изводи на въззвния съд са други – че от събраните по делото доказателства не се установяват предпоставките по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ за уволнението на ищеца, а именно – не се установява, че непостигането от него на зададените му от работодателя резултати, да се дължи на липса на качества и умения за изпълнение на работата от негова страна.
В заключение – касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице, наведените от жалбоподателя общи и допълнителни основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК.
Предвид този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 81 от ГПК жалбоподателят-ответник дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищеца, претендираните и направени от последния разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защитата пред касационната съдебна инстанция, а именно – сумата 1 000 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 246/28.02.2017 г., постановено по въззивно гр. дело № 166/2017 г. на Варненския окръжен съд, – в частта, с която е уважен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
В останалата част въззивното решение не е обжалвано.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Д. Я. Д. сумата 1 000 лв. (хиляда лева) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: