О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 116
Гр.София, 02.03. 2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, Т. колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 2162/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на синдика на Д. Е. /в несъстоятелност/ [населено място] – адв. Т., срещу определение № 3098/14.09.2016 г. по ч.гр.д.№ 4115/2016 год. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав. С него е потвърдено определение от 25.07.2016 г. по т.д.№ 3553/2016 г. по описа на Софийския градски съд, VІ-8 състав, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за изменение на определение от 10.06.2016 г. в частта за разноските, представляващи държавна такса в размер на 1 649.82 лв., чрез възлагането им на ответника по делото – К. Т. Б. АД /в несъстоятелност/ [населено място].
Частната жалба е депозирана от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК и е редовна.
Тя съдържа оплаквания, че постановеното от САС определение е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Доводите се свеждат до прилагане по аналогия на чл.78 ал.2 ГПК, като с оглед обстоятелството, че направеният частичен отказ от иск от страна на Д. Е. /н/ е в резултат на поведението на синдиците на К. АД /н/, дали повод за образуване на производството по чл.66 и чл.67 З. и удовлетворили правата на ищеца – настоящ жалбоподател след образуването му, то разноските, касаещи дължимата държавна такса по прекратената част от производството следва да се понесат от ответника – К. Т. Б. АД /н/. Предвид горното, се моли обжалваното определение да бъде отменено.
С оглед приложението на чл.280 ал.1 ГПК в настоящото частно производство, се поставя въпросът, дали ако едно исково производство е прекратено с определение поради отказ от предявения иск, съдът при прилагане на разпоредбата на чл.81 ГПК може по аналогия на чл.78 ал.2 ГПК да възложи разноските, направени от ищеца, върху ответника. Твърди, че този процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Против частната жалба е депозиран писмен отговор от насрещната страна, чрез процесуалния пълномощник – ю.к. Боева, в който се оспорва твърдението за забава и поведение на ответника, дали повод за завеждане на производството по т.д. № 3553/2016 г. по описа на СГС, като се моли обжалваното определение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по частната касационна жалба при условията на чл.280 ал.1 ГПК, след формирана преценка за нейната допустимост, съставът на ВКС, търговска колегия, второ отделение, съобрази следното:
Решаващите мотиви на Апелативния съд за неоснователност на частната жалба против определението, с което е отказано изменение на предходно определение в частта за разноските /за осъждане на частния жалбоподател да заплати сумата 1 649.82 лв. – дължима държавна такса по прекратената част от производството/ по реда на чл.248 ГПК, са, че в случаите на прекратяване на производството по делото, законът възлага отговорността за разноски върху ищеца, съгласно чл.78 ал.4 ГПК. Обстоятелството, дали ответникът е дал повод за завеждане на делото е ирелевантно, т.к. при прекратяване на производството /независимо от основанието за това/, въпросът дали искът е основателен не се разрешава и не се изследва от съда. Съдът е направил анализ на разпоредбите на чл.78 ГПК, и според него по ал. 2-ра законът отдава значение само на това, дали искът е уважен или отхвърлен, т.е. – нормата е относима към отговорността за разноски при постановяване на съдебно решение.
Съдът намира, че касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.
Макар че формулираният правен въпрос е значим за изхода на спора, т.е. е в съответствие с общата хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК, то не се установява поддържаната допълнителна предпоставка на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Съгласно ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС на ТК, т.2-ра, посочените от частния жалбоподател съдебни актове не попадат в категорията „практика на ВКС”. С тълкувателното решение е разяснено, че под практика на ВКС в хипотезата на т.1 от чл.280 ал.1 ГПК се имат предвид тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС, тълкувателни решения на ОСГТК, ОСТК и ОСГК или решение по чл.290 ГПК /респективно определение по чл.274 ал.3 ГПК, с което жалбата е разгледана по същество/. Цитираните определения на ВКС са постановени или по реда на чл.274 ал.2 ГПК, или по реда на чл.274 ал.3 ГПК, но по тях не е допуснато касационно обжалване. Освен това, една част са именно в смисъла, възприет в обжалваното определение, а други касаят правото на разноски на ответника, а не задължението му да понесе такива.
Недоказването на факултативната предпоставка за достъп до касация е достатъчно основание за отричане на правото на такъв.
С оглед горното, съставът на Върховния касационен съд, Т. колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 3098/14.09.2016 г. по ч.гр.д.№ 4115/2016 год. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: