2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1168
София,28.12.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 946/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Национална агенция за приходите – [населено място], срещу определение № 2208 от 23.10.2012 г., постановено по т. д. № 1796/2011 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав. С посоченото определение е оставена без разглеждане подадената на основание чл.613а, ал.2 ТЗ въззивна жалба на Национална агенция за приходите против решение № 392 от 16.04.2010 г. по т. д. № 52/2010 г. на Софийски градски съд в частта, с която датата 21.04.2007 г. е определена за начална дата на неплатежоспособност на [фирма], и е прекратено производството по жалбата.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като поддържа, че същото е неправилно поради нарушение на закона. Навежда доводи, че в противоречие с разпоредбата на чл.101, ал.1 ГПК въззивният съд е оставил без разглеждане въззивната жалба, без да му предостави възможност да представи описания в съдържанието й, но неприложен акт за установяване на публичноправни задължения, доказващ легитимацията на Националната агенция за приходите по чл.613а, ал.2 ТЗ.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не са постъпили отговори от насрещните страни по частната жалба [фирма] – [населено място], и [фирма] – [населено място].
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените доводи, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Производството пред Софийски апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Национална агенция за приходите срещу частта от решението по т. д. № 52/2009 г. на Софийски апелативен съд, с която е определена началната дата на неплатежоспособност на [фирма]. Жалбоподателят е посочил, че подава жалбата на основание чл.613а, ал.2 ТЗ като представител на държавата по чл.3, ал.1, т.10 ЗНАП, която има публични вземания към длъжника [фирма], установени с влязъл в сила ревизионен акт № [ЕГН]/27.04.2009 г.
За да постанови обжалваното определение за оставяне на въззивната жалба без разглеждане и за прекратяване на образуваното във връзка с нея производство, Софийски апелативен съд е приел, че жалбоподателят не се легитимира като носител на правото на жалба по смисъла на чл.613а, ал.2 ТЗ, тъй като цитираният в жалбата ревизионен акт не е приложен към нея и не е представен по делото.
Определението е неправилно.
С разпоредбата на чл.613а, ал.2 ТЗ е предвидена възможност решенията на съда по несъстоятелност по чл.630 ТЗ и чл.632 ТЗ да се обжалват и от трети лица, които имат вземания към длъжника, установени с влязло в сила съдебно решение или с влязъл в сила акт за установяване на публичноправни задължения. Доказването на предпоставките по чл.613а, ал.2 ТЗ е в тежест на обжалващото трето лице, което трябва да представи с жалбата влязлото в сила решение или влезлия в сила акт за установяване на публичноправни задължения, за да удостовери активната си процесуална легитимация в производството по обжалване на решенията по чл.630 ТЗ, съотв. чл.632 ТЗ.
В подадената до Софийски апелативен съд въззивна жалба Националната агенция за приходите е обосновала активната си легитимация по чл.613а, ал.2 ТЗ с наличието на влязъл в сила ревизионен акт за установяване на публичноправни задължения на длъжника към държавата. Актът е индивидуализиран чрез посочване на номер и дата на съставяне и е описан като приложение към жалбата под № 2 в раздел “Приложения”. Частният жалбоподател не оспорва констатацията на въззивния съд, че макар да е описан като приложение, актът не е представен с жалбата, но този пропуск не е основание за оставяне на жалбата без разглеждане. Непредставянето на акта сочи на нередовност на жалбата по смисъла на чл.261, т.1 ГПК, който е подлежал на отстраняване със съдействието на съда по реда на чл.262, ал.1 ГПК. Въззивният съд е проявил процесуално бездействие и е нарушил разпоредбите на чл.101, ал.1 ГПК и чл.262, ал.1 ГПК като е отказал да разгледа въззивната жалба по съображения за недоказаност на предпоставките по чл.613а, ал.2 ТЗ, без преди това да изпълни задължението си да укаже на жалбоподателя необходимостта от поправяне на жалбата чрез представяне на липсващия ревизионен акт. В резултат на допуснатото нарушение съдът е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато за продължаване на съдопроизводствените действия от стадия на процедурата по чл.262, ал.1 ГПК за поправяне на нередовността на въззивната жалба.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ постановеното от Софийски апелативен съд, 6 състав, определение № 2208 от 23.10.2012 г. по т. д. № 1796/2011 г., с което е оставена без разглеждане въззивната жалба на Национална агенция за приходите против решение № 392 от 16.04.2010 г. по т. д. № 52/2010 г. на Софийски градски съд и е прекратено производството по жалбата.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :