2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№117
Гр.София, 15.02.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 426 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 25/09.02.2011г., постановено по т.д.№ 431/10г. от Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1641/15.10.2010г. по гр.д.№ 3979/10г. на Русенския районен съд за отхвърляне на иска на косатора за признаване за установено, че [фирма] дължи сумата от 25000 лв. – част от дължим ДДС по фактура № 1220/08.11.2006г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за извършване на СМР на стойност 189160 лв. с включен ДДС. За размера на възнаграждението изпълнителят издал данъчна фактура, по която е направено плащане на сумата от 230000 лв. По делото не е било спорно, че работата не е извършена качествено, като не е бил изяснен въпросът какво точно е платено по издадената фактура във връзка с възраженията за направени прихващания между страните за неустойка и обезщетения за некачествено изпълнение. Изложени са съображения, че уговорената цена по договора е с включен ДДС, поради което и плащането следва да се приеме по този начин.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя въпроса относно лицето, на което следва да се преведе начисления ДДС, тъй като въззивният съд неправилно е тълкувал доказателствата по делото, а ответникът следвало да докаже, че е платил ДДС по нарочната сметка на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Заявленията на касатора в изложението не могат да се квалифицират като конкретни правни въпроси съгласно на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд действително не е счел за основателно възражението, че липсва плащане по нарочната сметка на ДДС, но решаващите му изводи са основани на недоказаност на претенцията на ищеца за размера на уговореното възнаграждение, като се е позовал и на конкретна уговорка между страните по договора, според която ДДС се счита за включено в цената. По смисъла на чл.280, ал.1 ГПК значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 25/09.02.2011г., постановено по т.д.№ 431/10г. от Русенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: