О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1172
София, 29.09.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември , две хиляди и девета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1156/2009г.
Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на М. Р. М. срещу решение № 84 от 23.01.2009г и решения от 10.03.2009 и 22.05.2009г за поправка на явна фактическа грешка по гр.дело № 1632/2008г. на Варненски окръжен съд , с което в частта относно предоставяне родителските права на майката след постановен развод ,при повторното разглеждане на делото от въззивен съд е оставено в сила решение №475 от 25.08.2006г по гр.д.1295/2005г на Варненски районен съд . В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи обстоятелство по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК . Цитирано е противоречие с практиката на Върховния касационен съд относно прилагането на чл. 106 ал.2 от СК, предвид решение №544 по гр.д. № 297/2003г на ІІ г. о на ВКС и решение №460 по гр.д. № 344/1999г ,ІІ г.о относно необходимостта от преценка на всички конкретни за отделния случай обстоятелства и необходимия анализ на доказателства , с който съдът да подкрепи изводите си по отношение предоставяне на родителските права и мерките за лични отношения,по въпроса на намиране на баланс и значението на необходимостта от подготвителни действия при повторно събиране на родител с дете , живяло при другия родител , необходимостта от зачитане правата и интересите на всички засегнати и по- специално интересите на детето, неговите права по чл. 8 от Конвенцията . В тази насока е приложено решение от 12.01.2006г на ЕСПЧ по делото М. срещу България . Основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК се поддържа и предвид обстоятелството , че при повторното разглеждане на делото е отказано допускане на нови гласни доказателства относно факта ,че бащата правил опити да сближи детето с майката ,т.е за новонастъпили обстоятелства . Поддържа се и основанието на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК.
В отговор защитата на М. М. М. оспорва наличието на основания за допускане до касация.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Тезата за противоречие на атакуваното въззивно решение с практиката на Върховния касационен съд , а именно решение №460 по гр.д. № 344/1999г ,ІІ г.о и решение №544 по гр.д. № 297/2003г на ІІ г. о на ВКС относно необходимостта от преценка на всички конкретни за отделния случай обстоятелства и необходимия анализ на гласните доказателства при прилагането на 106 ал.2 от СК, няма опора в съдържанието на атакуваното въззивно решение и данните по делото. При обсъждане на доказателствата в конкретния случай , включително гласните ,съдът е изложил мотиви защо на приема основната теза на бащата , че майката е изоставила детето си в Р. Гърция и не се интересува от него. В съотвестние с константната практика е и извода ,че препятстването на контактите с другия родител сочи на недобри родителски качества,а също и решаващия мотив ,че при положителни родителски качества у майката ,желание и готовност да упражнява родителските права ,съответно при наличито на подходящи условия за отглеждане на детето по нейното местожителство в България ,не следва майчините грижи да се предоставят на неговата баба , предвид създадено фактическо положение на временно пребиваване на другия родител в чужбина и отглеждането на детето там от майката на касатора ,съответно произведените от това затруднения и препятствия за ищцата да полага грижи и поддържа контакт до момента , не могат да бъдат решаващо съображение за запазване на това състояние . В съгласие с практиката е и значението на възрастта на детето,при преценката за неговите потребности и определянето на по- пригодния с оглед упражняване на спорното право родител Режимът на контакти с другия родител също не е в отклонение от константната практика на ВС на РБ и ВКС в тази насока. Доводът ,че при новото разглеждане на делото не са допуснати гласни доказателства -двама свидетели с които страна да установява нови обстоятелства – първо за условията , в които се отглежда детето понастоящем и второ ,във връзка с опит да се привлече майката и да я приобщят към детето по местопребиваването му в Р Гърция, който опит се провалил не по вина на бащата , не сочи на основание по смисъла на чл. 280 ал.1 от ГПК ,тъй като съдът е съобразил произтичащо от чл. 218з ал.3 ат ГПК (отм) ограничение за случай ,при който по делото са изяснени всички обстоятелства , от значение за спора.
Върховен касационен съд не приема довод ,че конкретния случай и неговото разрешение поставя въпрос по тълкуването и прилагането на закона по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК . Постановление №1/1974 на ППВС и константната практика на Върховния касационен съд , включително цитираната от касатора, поставя преценката относно предоставяне на родителските права в зависимост от установените по делото обстоятелства , имащи отношение към родителските качества за всеки отделен случай,поради което и доводът за необходимост от запълване на празнини в закона по тълкувателен път не следва да бъде споделен , а и този довод не е конкретизиран в изложението . Изводите на съда по обжалваното решение са формирани именно при обсъждане на поведението на родителите и качествата им , а по въпроса за родителските права е взето решение с оглед на това кое ще е най-добре за детето,т.е за неговото отглеждане и възпитание да се грижи неговата майка , а не майчината грижа да се упражнява бабата ,приемана от детето „като майка” поради упражняваното от бащата възпитание . Ето защо атакуваното въззивно решение не противоречи на цитираните решения ,нито има отношение към въпросите , предмет на разискване в решение от 12.01.2006г на ЕСПЧ по делото М. срещу България във връзка с чл.8 от Конвенцията.
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 84 от 23.01.2009г и решения от 10.03.2009 и 22.05.2009г за поправка на явна фактическа грешка по гр.дело № 1632/2008г. на Варненски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .