О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1173
София, 26. 10. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 5161/08 по описа на ВКС, ІV г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. В. З. като пълномощник на В. А. Н. против решение № 132 от 07.08.2008 г. по гр.д. № 242/08 г. на Разградския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Жалбоподателката обосновава допустимостта на касационното обжалване с твърдението за наличието на противоречиво разрешаван правен въпрос, касаещ обхвата на съдебния контрол върху актовете на администрацията и в частност – подлежи ли на съдебен контрол актът по чл. 10д, ал.4 ЗДСл, който органът по назначаването издава за назначаване на един от класираните кандидати. Позовава се на решението по гр.д. № 5* г. на ВКС, V г.о., което е представено при разглеждане на делото.
Ответникът по касация Министерство на о. и науката, Р. и. по о. – Разград изразява становище, че не следва да се допуска касационно обжалване на визираното от жалбоподателката основание по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение № 97/ 15.05.2008 г. по гр.д. № 98/08 г. на Разградския районен съд, с което са отхвърлени предявените от В. Р. Г. Н. против Р. и. по о. гр. Р. обективно съединени искове по чл. 344, ал.1, т.1 и 2 КТ. Прието е, че са били налице предпоставките по чл. 325, т.12 КТ за прекратяване на трудовия договор с ищцата за заеманата от нея длъжност “началник на Регионалния и. по образование”, тъй като длъжността е била определена за заемане от държавен служител и заета от спечелилия конкурса. Доводите на жалбоподателката, че процедурата по провеждане на конкурс за заемане на длъжността не е приключила, тъй като заповед № РД-10-234/-9.03.2006 г. за назначаване на В. С. на тази длъжност не й е съобщена, респ. не са започнали да текат срокове по оспорването й, са намерени от въззивния съд за неоснователни, по съображения, че не е предвиден ред за уведомяване на участниците в конкурса за окончателното решение на органа по назначаването, нито съдебен контрол върху крайния акт. Оттук съдът е заключил, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата заповед № РД-10-234/-9.03.2006 г. за назначаване на държавен служител е влязла в сила, с което е осъществен фактическия състав на уволнителното основание по чл. 325, т.12 КТ.
Не е налице критерият за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Това основание има предвид противоречива практика по материалноправен или процесуалноправен въпрос, обективирана във влезли в сила съдебни решения на гражданските съдилища. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не включва съдебните актове, постановени от административните съдилища. В този смисъл твърдението, че въпросът за обхвата на съдебния контрол върху актове на администрацията е разрешаван противоречиво от различни състави на ВАС, не може да обоснове допустимост на касационното обжалване по реда на ГПК. Преодоляването на противоречия в съдебната практика по административни дела е от компетентността на Върховния административен съд.
Представеното от жалбоподателката решение № 1553/07 от 07.01.2008 г. по гр.д. № 511/07 г. на ВКС, V г.о., е постановено между същите страни по идентичен правен спор по повод предходно прекратяване на трудовия договор с ищцата за длъжността “началник на Регионалния и. по образованието” на основание чл. 325, т.12 КТ, извършено със заповед № РД-12-260/ 01.07.2004 г., но при други доказателства и друга фактическа обстановка. Видно от мотивите към същото, касационната инстанция е направила извод, че не е било налице визираното основание за прекратяване на трудовия договор, предвид установеното по делото, че издадената от министъра на о. и науката заповед за назначаване на В. С. на тази длъжност по реда на ЗДСл, е била атакувана и отменена с влязло в сила решение на ВАС. Съставът на ВКС не е взел становище по въпроса за допустимостта на съдебния контрол върху крайния акт, издаван от органа по назначаването, а е съобразил изводите си с конкретно установени по делото факти. По настоящото дело няма данни втората заповед за назначаване на държавен служител за заеманата от ищцата длъжност да е била отменена.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС намира, че не налице основанието по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на решение № 132 от 07.08.2008 г. по гр.д. № 242/08 г. на Разградския окръжен съд.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 132 от 07.08.2008 г. по гр.д. № 242/08 г. на Разградския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: