Определение №1186 от 42348 по гр. дело №3551/3551 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1186

[населено място] 10.12.2015 год.

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:

П.: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №3551 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. А. Т. от [населено място], общ.Л., чрез процесуален представител адв.К., срещу решение от 04.03.2015г., постановено по в.гр.д.№14/2015г. на Пазарджишки окръжен съд, в частта, с което е потвърдено решение от 10.11.2014г. по гр.д.№4415/2013г. на Пазарджишки районен съд в частта за отхвърляне на предявения от Г. А. Т. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за размера над 307лв. до 7988лв. – обезщетение за имуществени вреди.
К. счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Д. Х. Н., чрез процесуален представител адв.К., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение в обжалваната част е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявения от Г. А. Т. срещу Д. Х. Н. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за размера над 307лв. до 7988лв. – обезщетение за имуществени вреди.
С исковата молба ищецът е предявил иск за обезщетение за неимуществени вреди срещу ответницата, която с противоправното си поведение е лишила ищеца от вземането му в размер на 7681лв. – претендираната от него сума от 6000лв. главница и 1681лв. лихва за забавено изпълнение на парично задължение срещу [фирма] по гр.д.№2010/2008г. на Пазарджишки районен съд, производството по което е било прекратено с влязло в сила определение поради оттегляне на иска от ищеца с молба от 21.11.2008г., за съставянето и употребата на която Д. Н. е призната за виновна за документно престъпление по чл.309, ал.1 НК със споразумение по НПК от 23.10.2013г. по нохд №1708/2013г. на Районен съд – Пазарджик. Прекратеното гражданско дело е заведено от ищеца като ЕТ срещу [фирма] е с предмет заявени искови претенции, произтичащи от неизпълнение на търговска сделка сключена от двама търговци [фирма] и [фирма] за сумата от 7681.70лв представляващи стойността на дължимо превозно възнаграждение/6000лв./, ведно с лихва за забава /1681,17лв./. Към исковата молба като доказателства са приложени 5бр. товарителници и пътните листове към тях, и издадената фактура. По претенцията за обезщетение на вредите в размер на заплатената държавна такса за завеждане на иска по прекратеното дело е постановено и е влязло в сила осъделно решение по делото.
В. съд е приел, че искът е неоснователен, тъй като ищецът не е доказал, че е налице причинно-следствена връзка между деликта и твърдяните вреди.
К. счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „кои вреди подлежат на обезщетяване при деликт, довел до невъзможност за съдебна реализация на вземанията на увреденото лице”, който счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение по гр.д.№1166/2012 на ВКС, ІVг.о., с което е прието, че „когато претендираното от доверителя право е парично вземане, вредата от неговото отричане /непризнаване/ или от осуетяването на възможността за реализирането му е дължимата главница със съответната лихва”. Приложеното от касатора решение на ВКС е постановено по въпрос: ”за правното значение на паричната оценка на субективното право и на причинената вреда при погасяването на правото по давност поради пропуск на адвоката за определяне на размера на вредата от неизпълнението по договор за адвокатска услуга”, т.е. с приложеното решение не е разрешен поставения от касатора въпрос относно вреди от деликт и неоснователно се иска допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не е формулиран от касатора въпрос, по който въззивното решение противоречи на приложеното от него решение по т.д.№28/2012г. на ВКС, ІІт.о., с което е прието, че на обезщетение подлежат не само претърпените загуби, но и пропуснатите ползи. Отделно, така е прието и във въззивното решение /стр.5, посл.изр./.
К. сочи, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК поради липса на съдебна практика по въпроса: „кои вреди подлежат на обезщетяване при деликт довел до невъзможност на ищеца да реализира вземанията се по съдебен ред и как следва да се определи размера на дължимото обезщетение”. Така поставения от касатора въпрос предпоставя „невъзможност на ищеца да реализира вземанията се по съдебен ред”, т.е. неправилност на извода на въззивния съд, че при прекратяване на производството по гражданско дело поради оттегляне на иска, за ищеца не се препятства възможността да реализира вземанията си по исков ред. При допускане на касационното обжалване такава проверка не може да бъде осъществена. Тя се осъществява при разглеждане на касационната жалба, ако такова бъде допуснато. Освен това, ищецът е имал друг път на защита с оглед на установената по надлежен ред неистинност на документа, върху който е основано определението за прекратяване на гражданското дело поради оттегляне на иска.
К. счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „за елементите на фактическия състав на чл.45 ЗЗД” и по-точно дали размерът на вредите или по- точно тяхната парична оценка има отношение към размера на иска или към неговото основание, не е от значение за изхода на конкретното делото и не е относим към решаващите мотиви на въззивното решение, че по делото не е установено наличие на причинно-следствена връзка между деликта и твърдяните вреди.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 750лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 04.03.2015г., постановено по в.гр.д.№14/2015г. на Пазарджишки окръжен съд.
ОСЪЖДА Г. А. Т. да заплати на Д. Х. Н. сумата 750лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.

П.: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top