3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 1190
гр. София, 25.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети септември двехиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 400 по описа за 2012 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Т. Г. П., З. И. П., С. И. П. и М. И. П. чрез пълномощника, адвокат Г. Ю. срещу решение № 514 от 18.11.2011 г. по гр. дело № 1005/2011 г. на състав на Окръжен съд – [населено място].
Ответниците – А. С. Р. и [фирма], [населено място] не са взели становища по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което състав на Окръжен съд – [населено място] е потвърдил решение № 2518 от 02.05.2011 г. по гр. дело № 466/2009 г. на Районен съд – [населено място] за отхвърляне искове с правно основание чл. 200 КТ, предявени от Т. Г. П., М. И. П., З. И. П. и С. И. П. против А. С. Р. и [фирма], [населено място] за заплащане на обезщетение в размер на по 25000 лв. за всеки от ищците, за претърпени от тях неимуществени вреди вследствие смъртта на наследодателя им И. Г. П., настъпила при трудова злополука на 22.05.2006 г., както и за отхвърляне на исковете им срещу същите ответници с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на законна лихва върху претендираните обезщетения за периода от 22.05.2006 г. до 13.11.2009 г. за всеки от ищците.
Касаторите не са обосновали приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Като материалноправен е формулиран в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК следния въпрос: „репарирани ли са вредите, които доверителите ми претендират за настъпилата смърт на техния наследодател в резултат на претърпяната трудова злополука”. Общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК е мотивирано от въззивния съд разрешаване на правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил неговия изход, съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т.1 . Поради това касаторите са задължени да поставят въпрос именно относно развитите от съда правни разрешения, което в настоящият случай те не са направили видно от цитата, защото репарирането на претърпените неимуществени вреди, засяга основателността на исковете или съществото на спора, които не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК.
Като процесуалноправни са поставени следните въпроси:
1. „Мотивирано ли е въззивното решение и отговаря ли същото на императивното изискване на процесуалния закон, регламентирано в разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК;
2. Задължен ли е въззивният съд да мотивира постановеното решение и при препращане към мотивите на първоинстанционния съд, следва ли да посочи, коя част от мотивите споделя или не;
3. Задължен ли е съдът въпреки препращането към мотивите на първостепенния съд, да обсъди направените с въззивната жалба възражения;
4. Допуснал ли е съдът нарушение на процесуалните правила, откривайки нарочно производство по оспорване на разписките от л. 220 – л. 243 от делото, независимо, че това искане е направено от ищцовата страна;
5. Във всички случаи на направено искане по реда на чл. 193 ГПК, следва да се открива подобно производство”.
Първият въпрос е по съществото на касационната жалба и не се разглежда в производство по чл. 288 ГПК, тъй като единствено при проверка на правилността на съдебния акт може да се даде отговор, който ще се предпоставя от преценка на основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Вторият въпрос е общ и теоретичен, въведен без излагане на връзка с процедирането на окръжният съд и съответно, без да е развит в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Тези съображения трябва да се имат предвид и за третия въпрос. Четвъртият въпрос подобно на първия е по съществото на касационната жалба, не се разглежда в производство по чл. 288 ГПК. И във връзка с него следва да се има предвид, че само при проверка на правилността на съдебния акт може да се даде отговор, който ще се предпоставя от преценка на основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Петият въпрос е също така общ и теоретичен, поставен без излагане на връзка с процедирането на окръжният съд и съответно, без да е развит в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК.
В останалата част от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са развити съображения по съществото на спора, като не са въведени въпроси, които да обосноват становище на касатора в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК и по този начин не са съобразени задължителните разяснения за необходимото му съдържание, дадени с ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК. Касаторите не са развили въпроси в регламентираните в чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК хипотези, като приложената съдебна практика не е обсъдена с оглед на правните разрешения на въззивния съд, за да се установи има ли отклонение от тях, необходимо ли е преодоляване на неправилна практика или тълкуване на закона, ако липсва такава. От всичко изложено по – горе се налага извода, че в разглеждания случай не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 514 от 18.11.2011 г. по гр. дело № 1005/2011 г. на състав на Окръжен съд – [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: