4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1193
С., 21.11.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 2810/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Н. А. от [населено място], подадена от пълномощника му адв. Е. М., срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд, № 159 от 18.11.2013г. по в.гр.д. № 1730/2013г., с което е потвърдено решението на Царевския районен съд, № 38 от 25.08.2013г. по гр.д. № 105/2012г., с което са отхвърлени предявените от А. Н. А. против Ж. Д. Т., В. Д. Т. и Д. Д. Т. искове за разваляне на сключения между страните с нот. акт № 2/2005г. договор за покупко-продажба на недвижим имот, за осъждане на ответниците да върнат продажната му цена от 15 000 лв., както и да заплатят договорна неустойка в общ размер 15 000 лв.
В представения писмен отговор ответниците Ж. Д. Т., В. Д. Т. и Д. Д. Т., чрез пълномощника си адв. Г. К., молят да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
В. съд е отхвърлил предявените от А. Н. А. против Ж. Д. Т., В. Д. Т. и Д. Д. Т. искове за разваляне на сключения между страните през 2005г. договор за покупко-продажба на недвижим имот, за осъждане на ответниците да върнат продажната му цена от 15 000 лв. и да му заплатят договорна неустойка в размер на 15 000 лв., като погасени по давност. По първия иск, с правно основание чл. 210 ЗЗД, съдът е приел, че съгласно чл. 211, ал. 1 ЗЗД едногодишният срок за предявяване на иска за разваляне на договора започва да тече от предаването на имота. Не е спорно между страните, че процесният имот е бил предаден на купувача в деня на продажбата – 13.05.2005г., при което давностният срок е изтекъл на 13.05.2006г., а искът е предявен на 03.08.2012г. Неоснователен като погасен по давност е и искът за разваляне на договора на основание чл. 190, ал. 1 вр.чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Съдът е приел, че началният момент, от който е започнал да тече общият петгодишен давностен срок за предявяването на този иск е моментът, в който ищецът е узнал за частичното неизпълнение от ответниците по договора за продажба, изразяващо се в правата на трети лица върху част от продадения недвижим имот и този момент е не по-късно от датата, на която ищецът е предявил ревандикационния иск против същите трети лица. Не е възприел доводите на ищеца, че този срок започва да тече от влизане в сила на решението по това дело, тъй като това би означавало началото на срока да се постави в зависимост от волята на ищеца да предяви ревандикационен иск против третите лица. Това становище не отговаря и на въпроса от кой момент започва да тече давностният срок при положение, че не бъде предявен иск против третите лица. За начало на този срок законът е посочил узнаването за правата на третите лица, а не съдебното им признаване. Следва да се има предвид, че в случая границата между двата съседни имота е отразена на приложената към нотариалното дело за продажба скица, на която ясно е отразено, че 35 кв.м. от УПИ V в кв. 32 попадат в поземлен имот 84 в кв. 32. Следователно това обстоятелство е било известно на ищеца–купувач още преди сключването на договора за продажба, но въпреки това той е сключил договора, без да постави въпроса за неуредени регулационни сметки или за приложение на действащия регулационен план. Т.е. още към момента на сключването на договора купувачът е знаел, че в площта на продаваемия имот е включена и част от площта на съседния ПИ 84, но въпреки това го е закупил и не може да черпи правата, произтичащи от разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от ЗЗД. По същите съображения е отхвърлен и искът за заплащане на неустойка. Този иск се погасява с изтичането на 3-годишен давностен срок, който е изтекъл както от узнаването, така и от влизането на решението по гр.д. № 312/2006г. Ц..
К. А. Н. А. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК по процесуалноправния въпрос „налице ли е съществено нарушение на процесуалните правила, ако съдът е обсъдил в решението и счел за основателно правопогасяващо или правоизключващо възражение или довод на една от страните, без да предостави възможност на противната страна да вземе становище и евентуално да ангажира доказателства” и по материалноправния въпрос „от кога започва да тече общата 5-годишна погасителна давност за упражняване на правата по чл. 190 ЗЗД при евикция – от датата на узнаване на претенциите на третите лица върху имота или от датата на изискуемостта, която настъпва с влизане в сила на решението, признаващо/отричащо правата на третите лица върху имота”. Прилага съдебна практика.
Върховният касационен съд намира, че първият от поставените въпроси не е от значение за решаването на спора, тъй като съдържа условия, които не съответстват на данните по делото. Копие от отговора на исковата молба заедно с проекта за доклад по делото са изпратени на ищеца, който чрез процесуалния си представител е изразил становище, включително и за спорните 35 кв.м.
За установяване на противоречива съдебна практика по втория въпрос касаторът представя определение № 1003/2011г. ІІІ г.о. ВКС, постановено в производство по чл. 288 ГПК, и решение № 96/2011г. по гр.д. № 140/2011г. на Варненския апелативен съд. Представеното определение не съставлява съдебна практика съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС. Решението на Варненския апелативен съд е влязло в сила с постановяване на определение № 318/14.05.2013г. по т.д. № 63/2012г. ІІ т.о. ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване. С това решение е прието, че правото на купувача да претендира предвидените в закона последици от евикцията се погасява с изтичането на 5-годишна давност по арг. от чл.110 ЗЗД, която започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Когато се претендират последиците от осъществена съдебна евикция началото на давностния срок съвпада с осъществяването на евикцията, т.е. с влизането в сила на съдебното решение по предявения от третото лице срещу купувача иск с правно основание чл.108 ЗС.
ВКС намира, че не е налице твърдяното противоречие на въззивното решение с представеното решение. Няма спор в съдебната практика, че при осъществена съдебна евикция договорът за продажба се счита развален по отношение на имота или на част от него с влизане в сила на решението, постановяващо отстраняване на купувача от закупеното имущество. В този случай основанието е съществувало при получаване на престацията, но е отпаднало с обратна сила, поради което давността в тази хипотеза тече от отпадане на основанието /ППВС № 1/79г./. В този смисъл освен приложеното от касатора решение е и решение № 317/28.06.2004г. по гр.д. № 1014/2003г. ТК, ІІ т.о. ВКС. В настоящия случай обаче не е налице евикция и посочената съдебна практика е неприложима. Правното основание не е отпаднало с обратна сила, а не е съществувало още към момента на покупко-продажбата, тъй като по силата на закона /§ 6, ал. 5 ПР на ЗУТ/ след изтичането на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 ЗУТ правото на собственост върху парцела се трансформира в право на собственост върху имота, за който е бил отреден дворищно регулационният парцел – ТР № 3/11г. ОСГК на ВКС. Към момента на покупко-продажбата /2005г./ предмет на прехвърлителната сделка съгласно закона е могъл да бъде поземленият имот /с площ от 185 кв.м./, а не дворищно регулационният парцел. При начална липса на основание давностният срок започва да тече от деня на получаване на престацията – ППВС № 1/79г.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд, № 159 от 18.11.2013г. по в.гр.д. № 1730/2013г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: