5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12
София,09.01.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети декември през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 397/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение № 591 от 13.12.2011 г., постановено по т. д. № 1047/2010 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 391 от 14.07.2011 г. по т. д. № 831/2010 г. на Пловдивски окръжен съд. С първоинстанционното решение са отменени като незаконосъобразни, на основание чл.74 ТЗ, взетите от общото събрание на съдружниците в [фирма] решения от 13.12.2010 г. за изключване на Елинка Н. М. – Макрояниду като съдружник в дружеството, за преразпределяне на дружествените й дялове и поемането им от друг съдружник, за уреждане на отношенията с изключения съдружник и за приемане на нов учредителен акт на дружеството.
К. моли за отмяна на въззивното решение като навежда касационни доводи по чл.281, т.3 ГПК за неговата неправилност. Твърди, че в нарушение на съдопроизводствените правила по чл.235, ал.2 ГПК и чл.12 ГПК въззивният съд не е обсъдил всички доказателства по делото и не се е произнесъл относно наличието на две от общо трите основания, с които е обосновано изключването на ищцата като съдружник в дружеството. Поддържа оплакване, че като е мотивирал отмяната на решенията с тежестта на приложената спрямо съдружника санкционна мярка, съдът е извършил недопустим контрол за целесъобразност на взетите от общото събрание дружествени решения. Позовава се и на неправилно приложение на материалния закон – чл.124 ТЗ и чл.126, ал.3 ТЗ, при формиране на изводите на съда за обема на задълженията на ищцата като съдружник и за правните последици от отправеното предупреждение за изключването й.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като значими за изхода на делото са формулирани въпросите : 1. Следва ли съдът да отмени решение на общото събрание на съдружниците за изключване на съдружник само въз основа на едно от трите основания за изключване като игнорира останалите две самостоятелни и независими основания за изключването, без да изследва цялата съвкупност от доказателства за сочените основания, както установява нормата на чл.235, ал.2 ГПК в контекста на принципа по чл.12 ГПК; 2. Възможно ли е съдебният контрол по иск с правно основание чл.74 ТЗ да обхване и целесъобразността на изключването на съдружника посредством преценка за съответствие на предприетата от общото събрание на съдружниците санкция със степента, в която конкретно поведение на изключения съдружник засяга интересите на дружеството. По отношение на първия въпрос се поддържа, че е разрешен от въззивния съд в отклонение от задължителната практика на ВКС в постановени по реда на чл.290 ГПК решения, а за втория – че произнасянето в обжалваното решение противоречи на задължителните указания в Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. по т. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС.
Ответницата Елинка Н. М. – Макрояниду от [населено място] оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба по съображения в писмен отговор по чл.287 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
За да потвърди решението на Пловдивски окръжен съд, с което са уважени предявените от Елинка М. – Макрояниду против [фирма] искове с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ, Пловдивски апелативен съд е приел, че оспорените по реда на чл.74 ТЗ решения на общото събрание на съдружниците в [фирма] от 13.12.2010 г. за изключване на ищцата като съдружник, за уреждане на имуществените последици от изключването й и за промени в дружествения договор подлежат на отмяна, тъй като противоречат на повелителни разпоредби на закона.
След анализ на доказателствата по делото във връзка с разпоредбата на чл.124 ТЗ и с дружествения договор на [фирма], решаващият въззивен състав е приел, че не е доказано основното нарушение, с което е обосновано изключването на ищцата като съдружник, а именно – неизпълнение на задължението за съдействие при осъществяване на дейността на дружеството и в частност при провеждането на общо събрание за приемане на решение за учредяване на вещно право на строеж и на сервитут в полза на [фирма]. Изложени са аргументи, че за да послужи като основание за изключване на съдружника, бездействието трябва да е проявено по отношение на конкретни задължения, произтичащи от закона или от дружествения договор или възложени от дружеството. По съображения, че не са ангажирани доказателства за неизпълнение на точно определено задължение за оказване на съдействие и за надлежно оповестяване на общо събрание с дневен ред, включващ учредяване на ограничени вещни права в полза на трето лице, съдът е преценил, че неучастието на ищцата в провеждане на събранието не може да се квалифицира като неизпълнение на произтичащото от чл124 ТЗ нейно задължение, за да се подведе под хипотезата на чл.126, ал.1, т.3 ТЗ. Макар да не е обсъдил изрично наличието на останалите две основания за изключване – предприемане на противозаконни действия в Търговския регистър за свикване на общо събрание на съдружниците за изключване на другия съдружник в дружеството и неправомерно задържане на служебен автомобил, собственост на дружеството, чрез препращане по реда на чл.272 ГПК въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че посочените действия на съдружника не противоречат на интересите на дружеството и не създават предпоставки за неговото изключване.
Незаконосъобразността на оспорените дружествени решения е мотивирана и с несъответствието на отправеното до ищцата предупреждение за изключване с императивната разпоредба на чл.126, ал.3 ТЗ. Изхождайки от целта на предупреждението – да уведоми съдружника за извършваните нарушения и да му предостави възможност да коригира поведението си, за да не бъде санкциониран с изключване, въззивният състав е обосновал становище, че в конкретния случай тази цел не може да бъде постигната с оглед краткия период от време между връчването на предупреждението /23.11.2010 г./ и на поканата за провеждане на събранието за изключване /03.12.2010 г./. Отделно от това е взето предвид и адресираното до дружеството писмено изявление от 23.11.2010 г., с което ищцата е изразила ясно и недвусмислено намерение за съобразяване на поведението си с изискванията в предупреждението.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Първият въпрос в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК – за произтичащото от чл.235, ал.2 ГПК и чл.12 ГПК задължение на въззивния съд да обсъди всички основания за изключване на съдружника и ангажираните във връзка с тях доказателства, не покрива общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът няма обуславящо значение за изхода на делото, а и не кореспондира с мотивите към обжалваното решение. Въззивният съд е уважил конститутивните искове по чл.74 ТЗ, след като е извършил преценка на всяко едно от нарушенията, с които общото събрание на ответното дружество е обосновало изключването на ищцата като съдружник. Фактът, че не са обсъдени изрично две от основанията за изключване /представяне за вписване в Търговския регистър на покана за свикване на общо събрание и ползване на дружествен автомобил/, не е равнозначно на непроизнасяне относно съществуването им. Посредством препращане към мотивите на първоинстанционното решение, съобразно предвидената в чл.272 ГПК процесуална възможност, въззивният съд е възприел изводите на първостепенния съд, че обявяването на покана за общо събрание в Търговския регистър и ползването на дружествен автомобил не съставляват действия на съдружника, насочени към увреждане интересите на дружеството. Произнасянето по всички спорни обстоятелства от предмета на делото изключва значимостта на поставения процесуален въпрос за изхода на спора и прави безпредметно обсъждането на представената с изложението задължителна практика на ВКС по приложението на чл.235, ал.2 ГПК. В този смисъл са и указанията, дадени от ОСГТК на ВКС с Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г.
Касационно обжалване не може да се допусне и по въпроса за обхвата на съдебния контрол в производството за разглеждане на иск по чл.74 ТЗ, тъй като същият не попада в приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Отмяната на оспорените с исковете по чл.74 ТЗ дружествени решения произтича от констатираната от въззивния съд тяхна незаконосъобразност, мотивирана с липсата на доказано бездействие на съдружника, релевантно за изключването му на основание чл.126, ал.3, т.1 ТЗ, и с несъответствието на отправеното предупреждение за изключване с изискванията на чл.126, ал.3 ТЗ. Становището, че изключването на съдружника е най-тежката санкция за несъобразеното с интересите на дружеството негово поведение, е изразено по повод формирането на решаващия извод на съда, че е недопустимо съдружникът да бъде изключен, ако не е извършил нарушения на закона или на дружествения договор, респ. ако не му е предоставена възможност да коригира поведението си съобразно отправеното от дружеството предупреждение по чл.126, ал.3 ТЗ. Така приетият извод кореспондира със задължителната практика на ВКС в постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 171/14.03.2012 г. по т. д. № 860/2010 г. на ІІ т. о. и решение № 3/19.02.2010 г. по т. д. № 482/2009 г., с които са изяснени предпоставките за изключване на съдружник в О. в хипотезата на неоказано съдействие за осъществяване дейността на дружеството /чл.126, ал.3, т.1 ТЗ/, редът за отправяне на писмено предупреждение до съдружника по чл.126, ал.3 ТЗ и съдържанието на предупреждението. Преценката на съда, че не е доказано неизпълнение на задълженията на ищцата да съдейства за дружествената дейност и да не вреди на дружеството, респ. че предупреждението за изключването й не удовлетворява целта на чл.126, ал.3 ТЗ, е относима към законосъобразността на решението за изключване, а не към неговата целесъобразност. Целесъобразността на решението не е проверявана от въззивния съд, който е ограничил произнасянето си по исковете с правно основание чл.74 ТЗ до законосъобразността на решението и не се е отклонил от задължителните указания в Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС /т.VІІІ/, както неоснователно поддържа касаторът.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по т. д. № 1047/2011 г. на Пловдивски апелативен съд.
В отговора на касационната жалба не е направено искане за разноски и с оглед на това разноски не следва да се присъждат на ответната страна, независимо от изхода на производството по чл.288 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 591 от 13.12.2011 г., постановено по т. д. № 1047/2010 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :