О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1210
София, 30. 10. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 869/09 година по описа на ВКС, І. г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 285 от 10.03.2009 г. по в.гр.д. № 1407/08 г. на Варненския окръжен съд е оставено в сила решение № 1438 от 30.04.2008 г. по гр.д. № 4102/08 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от С. И. С. иск с правно основание чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ за признаване за установено по отношение на Общинска с. “З”- А. и О. А. , че наследниците на И. Д. К. имат право на възстановяване на собствеността върху описаните в исковата молба земеделски земи, находящи се в землището на с. О., общ. А. . Прието е, че ищцата не е доказала процесните имоти да са били собственост на нейния наследодател към момента на внасянето им в ТКЗС, тъй като не е ангажирала годни писмени доказателства за установяване на правото му на собственост. Според въззивния съд, в производството по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ правото на собственост към релевантния минал момент може да се установява само с писмени доказателства, изрично изброени в чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ, които поначало са годни да установяват придобиването на собственически права – нотариални актове, актове за оземляване, протоколи за извършени съдебни или доброволни делби, постановления за възлагане на имот на публична продан и др. подобни. Декларациите за притежание на непокрити земеделски имоти, заявлението за членство в ТКЗС и опис- декларациите за внесена в ТКЗС земя като обективиращи едностранното изявление на едно лице, че е собственик, не са годни доказателства за установяване на правото на собственост по смисъла на чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ, тъй като законът имал предвид двустранен писмен документ, чрез който се предава владение.
В срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба против въззивното решение от адв. Д. А. в качеството й на пълномощник на С. И. С.. Изложени са доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на процесуални правила при преценка на доказателствата по делото- касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по съществения процесуалноправен въпрос кои други писмени доказателства, освен изрично изброените в чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ, са годни за установяване на правото на собственост към минал момент и следва ли те да имат транслативно действие, който въпрос е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона. В подкрепа на изложението жалбоподателката представя решение от 29.01.2008 г. по гр.д. № 893/07 г. на Софийския окръжен съд и решение от 15.11.2007 г. по гр.д. № 534/07 г. на Районен съд- Д. , за което обаче няма данни да е влязло в сила.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, че в случая се налице сочените предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въпросът за доказателствата, с които може да бъде доказано правото на собственост в производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е от значение освен за изхода по конкретното дело, също и за точното прилагане на закона, а от представеното от жалбоподателката решение на Софийски окръжен съд, което е влязло в сила, е видно, че този въпрос е разрешаван от съдилищата по различен начин.
С оглед изложеното следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 1407/08 г. Затова съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 285 от 10.03.2009 г. по в.гр.д. № 1407/08 г. на Варненския окръжен съд.
Делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: