О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1211
София, 03.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Д. Хитова гр.дело N 4391/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от „М. Ел”-Е., чрез процесуален представител адв.Д. М. срещу решение № 2411/02.04.2013 г. по гр.д.№340/2013 г. на Софийски градски съд,ІV-г въззивен състав.
Ответникът по касационната жалба С. Ц. Д., в писмен отговор, подаден чрез пълномощника му адв.В. Г., оспорва жалбата.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна,която има правен интерес от пред приетото процесуално действие и е процесуално допустима, тъй като предмет на обжалване е решение по неоценяем иск, а оценяемият иск е обусловен.
С обжалваното решение е потвърдено в обжалваната част решение от 31.08.2012 г. по гр.д.№41263/2011 г. на Софийски районен съд, 66 състав.С него са уважени предявените въз основа на чл. 344 ал.1 т.1 и т.3 КТ искове от ответника по касационната жалба, като е признато за незаконно уволнението му от длъжността „електромонтажник”, извършено със заповед № 38/08.09.2011 г. на управителя, на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ и е отменена, както и му е присъдено обезщетение по чл.225 ал.1 КТ в размер на сумата 3 127 лв. за периода от 08.09.2011 г.-05.03.2012 г. през който е останал без работа,поради незаконното уволнение,както и сумата 530 лв. неизплатено трудово възнаграждение за м. август 2011 г., въз основа на чл.128 КТ .
Нарушението извършено от ответника по касационната жалба се изразява в допускане на необоснован преразход на гориво от 4,35 л за един ден работа и изминат пробег от 79-83 км, при управление на товарен автомобил, какъвто според длъжностната му характеристика е било възможно да му бъде поверен.За да постанови решението си въззивният съд е приел, че нарушението е извършено еднократно, а според заключението на назначената съдебно-техническа експертиза преразходът е значително по-малък.Нормата за разход на гориво се изчислява за 100 км пробег и за управлявания товарен автомобил може да достигне 14,4 л. В случая разходът , изчислен за 100 км възлиза на 17,1 л и преразходът ще е 2,7 л, а не както е приел работодателят- 5,5 л. За конкретно изминатият пробег преразходът ще е още по-малък- около 2,2 л, а не 4,35 л, както е посочено в заповедта.Въззивният съд е счел ,че извършеното от ответника по касационната жалба представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл.187 т.9 КТ, както е квалифицирано и в нея ,но не може да бъде определено като тежко. Приел е, че нарушението е твърде малозначително и че не може да бъде обосновано санкционирането му с най-тежкото дисциплинарно наказание .
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа такова по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Счита,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос досежно критериите за определяне тежестта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина в противоречие с практиката на ВКС.Намира,че неправилно то е определено като малозначително. Твърди, че е налице противоречие с трайната съдебна практика, според която при определяне тежестта на нарушението в съответствие с критериите по чл.189 ал.1 КТ следва да се съобразят конкретното нарушение, характерът на неизпълненото трудово задължение, последиците за работодателя и отношението на нарушителя към извършеното. Позовава се на решение №2094/16.12.2005 г. по гр.д.№1623/2003 г., ІІІ г.о., решение №2112/ 06.01.2006 г. по гр.д.№1633/ 2003 г., ІІІ г.о., решение №1104/23.10.2008 г. по гр.д.№1227/2006 г., ІІІ г.о., представляващи казуална практика, противоречието с която би представлявало касационно основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, както и решение № 911/19.01.2010 г. по гр.д.№3679/2008 г., ІV г.о., решение №205/26.03.2010 г. по гр.д.№267/2009 г., ІІІ г.о., решение №305/01.06.2010 г. по гр.д.№620/2009 г., ІІІ г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи задължителна съдебна практика.Намира, че в случая не са били отчетени характерът на неизпълнените трудови задължения, настъпилите вредни последици, липсата на самокритично отношение на работника.Обсъжда писмени и гласни доказателства, събрани по делото, като твърди, че въз основа на същите следва да се направят изводи, че на ответника по касационната жалба е зачислен товарен автомобил марка „Мерцедес”, който е бил управляван единствено от него и според въведената система за постоянен контрол и отчетност на изразходваното гориво от всяко МПС, реализираният преразход на гориво е около 40% над установената разходна норма.Поради това определя като правилна преценката на работодателя за тежестта на извършеното нарушение и налагането на наказание дисциплинарно уволнение.
Настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. намира, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.Поддържаното основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК предполага обосновка от касатора, че по поставения от него въпрос въззивният съд се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС и ВС, създадена с актове, подробно изброени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. ОСГТК, т.2, при наличие на фактическа идентичност на разглежданите казуси. В приложените решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК и представляващи задължителна съдебна практика, действително са разгледани случаи на наложено наказание дисциплинарно уволнение , но за други нарушения на трудовата дисциплина и при съществено различна фактология. Поради това не може да бъде установено противоречие с правните разрешения в тях, те не са във връзка с конкретните правни изводи на въззивния съд. Няма противоречие и с изводите ,изложени в останалите решения на ВКС, които не представляват задължтелна съдебна практика.Аргументите на касатора произтичат от становището му за неправилност и необоснованост на решението на въззивния съд. Те не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство, а едва след селектиране на касационната жалба.Преценката на конкретните обстоятелства по делото и доказателствата , които ги установяват, се извършва при разглеждане на спора по същество. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното от чл. 280 ал.1 ГПК приложно поле трябва да се различава от основанията за обжалване по чл. 281 ГПК. Разграничаването между тях трябва да е ясно и категорично очертано. Само основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК.Основанията за касационно обжалване по чл.281 ГПК са предмет на разглеждане в следващия стадий на процеса-този по чл.290 ГПК, след селекция на касационната жалба. В случая не е обосновано допълнително основание по чл.280 ал.1 ГПК, като условие за допустимост на касационното обжалване в съответствие с приетото в цитираното ТР , доколкото поставеният обуславящ правен въпрос и аргументацията по него не следва да бъдат свързани с правилността на въззивното решение и обсъждането на събраните по делото доказателства.
На основание чл.78 ал.3 ГПК следва да бъдат присъдени направените от ответника по касационната жалба разноски в това производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2411/02.04.2013 г. по гр.д.№340/2013 г. на Софийски градски съд,ІV-г въззивен състав.
ОСЪЖДА „М. Ел”-Е. да заплати на С. Ц. Д. сумата 500/петстотин/лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: