2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№122
Гр.София, 17.02.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 17 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по ч.т.д.№ 17/2012г. на ВКС, ТК, І отд. е образувано по частна касационна жалба на Д. Е., Република Л. срещу определение № 426/05.08.2011г., постановено по ч.т.д.№ 410/11г. от Варненския апелативен съд, с което потвърдено определение № 1770/28.04.2011г. по т.д.№ 322/11г. на Варненския окръжен съд за отхвърляне на молбата за конституирането му като трето главно встъпило лице в производството по реда на чл.225 ГПК, за приемане за съвместно разглеждане на предявените искове и за конституирането му като трето лице – помагач на страната на [фирма].
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната касационно жалба е недопустима.
Съгласно чл.274, ал.3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по – нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Определенията по чл.225 и чл.218 ГПК, постановени по частна жалба срещу отказ да се привлече трето главно встъпило лице, да се приемат за съвместно разглеждане предявените от това лице искове и за отказ да се допусне встъпването на трето лице – помагач на една от страните, не са преграждащи по смисъла на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Атакуемостта на определението по чл.220, изр.2 ГПК, сочи на приложението на нормата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, а именно – контролът на съдебния акт е изрично предвиден в закона. Разпоредбата на чл.274, ал.2 ГПК определя компетентност на ВКС само по отношение на определения, постановени за първи път от въззивна инстанция, респ. от друг състав на ВКС. Следователно за определенията на първоинстанционния съд, чието обжалване с частна жалба е изрично предвидено в закона, в общия случай, контролът е ограничен до въззивното им обжалване.
Изключение от това правило е уредено в нормата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК за определенията, решаващи по същество други производства. Определенията по същество предполагат неотменимост на съдебния акт и разрешаването на материалноправен въпрос, свързан с предмета на съдебното производство. Определенията, постановени по искане за допускане на участието на трето лице – помагач и на трето главно встъпило лице не са обвързани с материалноправния спор, чието разрешаване се осъществява в исковия процес.
По тези съображения подадената частна касационна жалба следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Д. Е., Република Л. срещу определение № 426/05.08.2011г., постановено по ч.т.д.№ 410/11г. от Варненския апелативен съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.