О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№123
С., 18.03.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 1690 от описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационното производство е образувано по жалби на Л. А. Х., приподписана от адвокат Д. В. и на А. К. Д., чрез пълномощника й адвокат С. С. против решение № 2976/27.04.2012 г., постановено по гр.д. № 2690/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ-г въззивен състав, с което е потвърдено решение от 19.01.2010 г. по гр.д. № 41368/2008 г. на Софийски районен съд в частта за уважаване на предявения от А. К. Д. против Л. А. Х. ревандикационен иск по отношение апартамент № *, находящ се в [населено място],[жк][жилищен адрес] и за присъждане обезщетение за лишаване от ползването му за периода 25.03.2008 г. – 3.12.2008 г. в размер на 989 лв. и същото решение е отменено в частта по иска по чл.59 ЗЗД за разликата до 2333.19 лв. и е постановено друго за отхвърлянето му за тази разлика.
Касационната жалба на А. К. Д. е процесуално недопустима по следните съображения: съгласно чл.280, ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивни решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Искът по чл.59 ЗЗД е с цена 3295 лв., поради което въззивното решение в частта, с която е отхвърлен за разликата над 989 лв. е влязло в сила с постановяването му.
За да се произнесе по ревандикационния иск и обусловения от него иск по чл.50 ЗЗД в уважената му част, Софийски градски съд е приел за установени следните факти: с нот.акт № */* г., Г. Т. М. и Н. М. Н. са прехвърлили на А. Б. Д. собствеността върху процесния апартамент №43 срещу поето от нея задължение да ги гледа при немощ и старост и да им осигурява необходимата издържа. По делото е представено копие на искова молба, с която Г. М., след смъртта на съпруга си Н. М. е предявила иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД срещу А. Д. и К. А. Д. за разваляне на алеаторния договор, като от копието не е ясно кой е номера на образуваното дело, нито денят – 9 или 19 – на вписването, но от твърденията на ответника това дело е било прекратено, поради оттегляне на иска, поради което оповестителното действие на вписването на исковата молба е станало безпредметно, тъй като не може бездействието на ищеца, оттеглил иска си, изразяващо се в непредприемане на съответните действия по заличаване на вписването на съответната искова молба, да води до неблагоприятни правни последици за трети лица. С нот. акт №*/* г., А. Д. и К. Д. са продали процесния апартамент №* на дъщеря си А. Д.. Договорът е сключен преди вписване 30.06.1994 г. на исковата молба на Г. М. и Д. М. против А. Д. и К. Д., по която е образувано гр.д. № 7777/1994 г. на СРС, по което с влязло в сила решение е развален договорът по нот.акт № */* г.
Съдът е изложил съображения, че независимо, че по правилото на чл.88, ал.1 ЗЗД, развалянето има обратно действие, което означава, че всяка от страните по разваления договор трябва да върне даденото по него, в случая е приложимо правилото на чл.88, ал.2 ЗЗД, според което развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от трети лица преди вписването на исковата молба. Развалянето на алеаторния договор не засяга правата на А. Д., тъй като те са придобити на 06.06.1994 г. преди вписването на исковата молба по иска с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД, извършено на 30.06.1994 г. Въпреки, че Г. М., не е получила обратно в патримониума си * ид.ч. от апартамент № *, на * г., тя ги е дарила на Ц. Х. с нот. акт №*/* г., но дарението е непротивопоставимо на действителния собственик. По тези мотиви е прието, че ищцата е собственик на процесния апартамент и тъй като ответникът не е доказал да владее имота на правно основание /ползването му е предостсавено от Ц. Х., който не е станал собственик на * ид.ч. по силата на договора за дарение от 2001 г./, то ревандикационният иск е основателен.
Л. А. Х. атакува въззивното решение в частта, с която са уважени предявените против него искове. Поставя въпросите: 1. вписването на исковата молба за разваляне на договора за гледане и издръжка преди извършването на разпоредителна сделка в полза на ищцата, съставлява ли пречка тя да придобие собствеността; 2. за непротивопоставимостта на придобити права от трети лица след вписването на исковата молба за разваляне на алеатория договор; 3.за наличието на право на собственост на ищцата върху процесния имот, въпреки, че го е закупила с нотариален акт №*/* г. след вписването на исковата молба за разваляне на договора за гледане и издържка на праводателите си; 4. за липсата на неправомерно поведение от страна на ответника, който е получил държането от собственик; 5. за пасивната легитимация по ревандикационен иск, доколкото е предявен против държател, но е и против владелеца и собственика на * ид.ч., чиито права не са оспорени; 6. при наличие на две вписвания на иск за разваляне на алеаторен договор дали трети лица могат да придобият права върху имота, които да не се засягат от настъпилото разваляне на договора за гледане и издръжка.
Първите три въпроса са свързани с тезата на касатора Л. Х., че договорът за покупко-продажба, с който ищцата легитимира правата си, е сключен след вписване на исковата молба за разваляне на алеаторния договор, но са неотносими към изводите на съда, че договорът за покупко-продажба е сключен преди вписване на исковата молба по чл.87, ал.3 ГПК, поради което не могат да обосноват допускане на касационно обжаване.
По четвъртия въпрос се поддържа противоречие на въззивното решение с решение № 424/1.12.2010 г. по гр.д. № 1482/2009 г., ВКС, ІІ г.о. и решение № 152/13.09.2011 г. по т.д. № 950/2009 г., ВКС, ІІ т.о. С решение № 424/1.12.2010 г. по гр.д. № 1482/2009 г., ВКС, ІІ г.о. е дадено тълкуване за приложното поле на негаторния иск, което е неотносимо към спора по настоящото дело. С решение № 152/13.09.2011 г. по т.д. № 950/2009 г., ВКС, ІІ т.о. е прието, че за да се уважи ревандикацията на определена вещ или имот, в производството по чл.108 ЗС е необходимо да се установи по безспорен начин, че ищецът е собственик на спорната вещ, че ответникът я владее и че това владение е без основание, като ищецът следва да докаже правото си на собственост и фактът на владение от страна на ответника, а последният – основанието си да упражнява фактическа власт върху вещта. Именно в съответствие с това тълкуване за подлежащите на доказване обстоятелства и за разпределение тежестта на доказване е постановено въззивното решение.
По петия въпрос се поддържа противоречие на въззивното решение с решение № 774/10.02.2011 г. по гр.д. № 643/2009 г., ВКС, ІV г.о. С решението на ВКС е дадено тълкуване за правомощията на съсобственик да ревандикира целия имот от трето лице, което го владее или държи без основание или да ревандикира само своята идеална част, както и че съсобственик не може да претендира владението или държането от собственика на друга част от имота и в този случай ревандикационният иск ще е основателен в установителната част, но не и в осъдителната, тай като другият съсобственик също има правата по чл.31, ал.1 ЗС. Тълкуването е изцяло неотносимо към настоящия случай, в който мотивите на съда са, че ищцата е единствен собственик на имота, а не че е съсобственик.
Налице е основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по шестия поставен въпрос, тъй като по него липсва решение в съдебната практика и отговорът му е свързан с тълкуване на закона към кой момент се погасява защитното действие на вписана искова молба съдебното производство, по която е прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване решение № 2976/27.04.2012 г., постановено по гр.д. № 2690/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ-г въззивен състав в частта за уважаване на предявения от А. К. Д. против Л. А. Х. ревандикационен иск по отношение апартамент № *, находящ се в [населено място],[жк][жилищен адрес] и за присъждане обезщетение за лишаване от ползването му за периода 25.03.2008 г. – 3.12.2008 г. в размер на 989 лв.
В едноседмичен срок от съобщението Л. А. Х. да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 209.77 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 77638/19.07.2012 г. на А. К. Д. против решение № 2976/27.04.2012 г., постановено по гр.д. № 2690/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ-г въззивен състав в частта за отхвърляне на предявения от А. К. Д. против Л. А. Х. иск за присъждане обезщетение за лишаване от ползването на апартамент № *, находящ се в [населено място],[жк][жилищен адрес] за периода 25.03.2008 г. – 3.12.2008 г. за разликата над 989 лв., като ПРЕКРАТЯВА в тази част производството по гр.д. № 1690 по описа за 2013 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение.
Определението в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на А. К. Д. подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България, а в частта, с която е допуснато касационно обжалване е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: