3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
С., 28.01.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 20/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] -[населено място] срещу определение от 10.11.2010 г. по ч. гр. д. № 739/2010 г. на К. окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 30.06.2010 г. по ч. гр. д. № 1256/2010 г. на Д. районен съд. С първоинстанционното разпореждане е отхвърлено подаденото от [фирма] заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Д. Г. Г. за парично вземане в размер на 6 766.61 лв., претендирано като главница по договор за потребителски кредит от 27.05.2009 г., договорна лихва в размер на 1 027.47 лв. за периода 01.08.2009 г. – 27.05.2010 г., 20.44 лв. – наказателна лихва за просрочени главници от 01.08.2009 г. до 27.05.2010 г., и законна лихва за забава от 28.05.2010 г. до окончателното плащане.
В частната касационна жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател определя като незаконосъобразни изводите на въззивния съд за нередовност на заявлението, с което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК, и твърди, че заявлението съответства на въведените с чл.410, ал.2 от ГПК и чл.127, ал.1 от ГПК изисквания. Развива подробни съображения в подкрепа на становището си за настъпила в резултат на неплащане на погасителни вноски по договора за потребителски кредит автоматична предсрочна изискуемост на кредитния дълг, уговорена в договора и удостоверена надлежно в извлечението по чл.417, т.2 от ГПК.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че въззивното определение съдържа произнасяне по съществен процесуалноправен въпрос с обуславящо значение за изхода на делото – за необходимите реквизити, които трябва да съдържа извлечението от счетоводни книги на банка по чл.417, т.2 от ГПК, за да е редовно от външна сткрана и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника като условия за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 във вр. с чл.418 от ГПК. Частният жалбоподател поддържа, че са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за достъп до обжалване, тъй като поставеният въпрос се решава противоречиво от съдилищата, включително от ВКС, но не посочва и не представя съдебни актове, отразяващи противоречивата практика.
Ответникът Д. Г. Г. от[населено място], обл. К., не заявява становище по частната касационна жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
За да потвърди постановеното от Д. районен съд разпореждане, с което е отхвърлено заявлението на [фирма] за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Д. Г. Г. въз основа на извлечение от счетоводни книги на Банката – заявител по чл.417, т.2 от ГПК, отразяващо задължения на длъжника по договор за потребителски кредит от 27.05.2009 г., К. окръжен съд е приел, че заявлението по чл.417 от ГПК не отговаря на изискванията за редовност по чл.410, ал.2 във вр. с чл.127, ал.1, т.4 от ГПК. Изводът за нередовност на заявлението е аргументиран с липса на изложение относно обстоятелствата, на които заявителят основава искането си за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, и по-конкретно с непосочването на непогасените вноски по кредита, общия размер на неиздължените суми и размера на сумите, върху които са начислени договорни и наказателни лихви.
Въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Заявлението, с което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, е основано на извлечение от счетоводни книги на Банката – заявител по см. на чл.417, т.2 от ГПК. Поради това поставеният от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос за необходимите реквизитите на извлечението по чл.417, т.2 от ГПК и удостоверителната му сила по чл.418, ал.2 от ГПК е значим за конкретното дело. Въпреки това касационно обжалване не може да се допусне, тъй като не е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК – въпросът да е обуславящ за изхода на делото. Въззивният съд е потвърдил разпореждането на първоинстанционния съд за отказ от издаване на заповед за незабавно изпълнение единствено по съображения за нередовност на заявлението по чл.417 от ГПК, с което е инициирано заповедното производство от заявителя – частен жалбоподател. Преценката за несъответствие на заявлението с изискванията на чл.410, ал.2 във вр. с чл.127, ал.1, т.4 от ГПК е обусловила крайния извод за неоснователност на заявлението, без да е обсъждан приложения към заявлението документ по чл.417, т.2 от ГПК. След като въззивното определение не съдържа произнасяне относно формалната редовност и удостоверителната сила по чл.418, ал.2 от ГПК на представения от заявителя документ по чл.417, т.2 от ГПК, въведеният в тази насока въпрос е извън приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. Обуславящ за изхода на делото е процесуалноправният въпрос за редовността на заявлението, но доколкото същият не е поставен в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, касационно обжалване по повод на него не би могло да се допусне съобразно указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г.
Отсъствието на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК освобождава касационната инстанция от задължение да обсъжда сочените от частния жалбоподател, но неподкрепени с доказателства, допълнителни предпоставки по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение от 10.11.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 739/2010 г. на К. окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :