О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
Гр.С., 08.04.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми април през двехиляди и петнадесета година, в състав
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
при участието на секретаря ………….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.753 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.307 ал.1 ГПК.
Образувано е по молба на Надежда Г. Д. – И. за отмяна на решение №.41/24.01.14г. на Софийски окръжен съд, постановено по г.д.№.509/13г. – с което е отменено реш.№.162/15.07.11 на Ботевградски районен съд по г.д.№.1076/10 в частта му, с която са отхвърлени предявените от А. Г. Г. и Ц. Р. Г. искове по чл.124 ал.1 ГПК – за признаване за установено, че ответниците Г. Х. Б. и Н. Х. Б. не са собственици на 2/3 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в [населено място], в.з.”З.”, представляващ УПИ ХХХVІ-1526 в кв.20 по рег. план на [населено място], и в частта за разноските – вместо което отрицателните установителни искове са уважени, решението е обезсилено в частта по евентуалните искове с правно основание чл.72 ЗС и са пресъдени разноски.
Поддържа се, че молителката е съсобственик на процесния имот – притежава 1/3 ид.ч. от него, и поради това съставлява необходим другар на ответниците. При тези обстоятелства, доколкото решението трябва да е еднакво за всички другари, а тя не е била конституирана като такъв, моли за отмяната му поради нарушаване на правото й на участие. Не излага твърдения кога е узнала за окончателното решение, чиято отмяна иска.
Ответната страна А. Г. Г. оспова молбата; останалите страни не вземат становище.
Върховният касационен съд, в настоящия състав на Трето гражданско отделение, при проверката за допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения, намира следното:
Молителката не е участвала като страна в производството, по което е постановено оспореното решение, поради което поддържаното основание за отмяна следва да се квалифицира по чл.304 ГПК.
Съгласно цитираната разпоредба отмяна на решението може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, независимо от това, че то не е било страна по делото /чл.216 ал.2 ГПК/, като молбата трябва да се подаде в тримесечен срок, който тече от узнаването на решението /чл.305 ал.1 т.5 ГПК/. Предвид изричното препращане към нормата на чл.216 ал.2 ГПК, разглежданата отмяна се свързва с необходимото другарство, като обхваща двете му проявни форми /задължително и факултативно/. Тя брани третите лица срещу силата на пресъдено нещо, която се разпростира спрямо тях поради неделимостта на спорното правоотношение, участници в което са те. Поради това, в качеството им на такива участници, тези трети лица разполагат с право на иск относно него и е трябвало да бъдат конституирани като главна страна. С оглед на изложеното се налага извода, че легитимирани да искат отмяна са само тези трети лица, спрямо които се разпростира силата на пресъдено нещо, които имат право на иск по делото като участници в неделимо спорно правоотношение – така че биха били необходими другари, ако биха били конституирани като главна страна по делото. На още по-голямо основание легитимирани да искат отмяна са и лицата, които би следвало да са задължителни другари.
В разглежданата хипотеза молбата за отмяна е подадена от лице, което твърди, че е съсобственик на процесния имот заедно с ответниците. Независимо от придобивното основание за правото на собственост, съдебната практика е единна относно това, че съсобствениците са обикновени другари /защото положението на всеки съсобственик може да бъде различно/, не е налице неделимо правоотношение, поради което и решението не е необходимо да е еднакво по отношение на всеки от съсобствениците /реш.№ 872/05.01.2011 по г..д№.1228/2009, V ГО на ВКС, реш.№ 221/05.06.2012 по г.д.№ 1190/2011, І ГО на ВКС, реш.№ 104/28.03. 2012 по г.д.№24/2012, ІІ ГО на ВКС и др./. Общото предявяване на иск срещу всички съсобственици не е условие за допустивост на процеса. Предвид изложеното, молителката не попада във визираната от чл.304 ГПК категория лица /необходими и задължителни другари/, може в отделен процес да защити правата си и не е легитимирана да иска отмяна на решението. Поради това подадената от нея молба е недопустима.
Независимо от горното, молбата е недопустима и като предявена извън рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.305 ал.1 т.5 ГПК. Решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 16.09.2014г. /на която дата е обявено окончателно определение на ВКС №.690/16.09.14г. по г.д.№.4842/14 за потвърждаване на определение на №.191/26.05.14г. по г.д.№.2688/14г. на друг тричленен състав на ВКС за връщане на касационната жалба на Г. Б. срещу възизвното решение на СОС на основание чл.280 ал.2 ГПК/. Молителката не посочва начален момент на срока, респективно датата, на която е узнала за решението, предмет на молбата. Поради това съдът приема за такава датата на постановяването му – 16.09.14г. /на която то е било обявено и станало публично и общодостъпно за всички, ако биха положили дължимата грижа/. Тримесечният срок по чл.305 ал.1 т.5 ГПК е изтекъл на 16.12.14г., а молбата за отмяна е подадена след този срок – на 19.12.14г. При това положение и доколкото доказателствената тежест за установяване на правото да се иска отмяна – в това число и за спазването на срока по чл.305 ГПК, е на молителя /той иска да преодолее стабилитета на влязло в сила решение между други лица/, като не е доказано молбата да е подадена в предвидения в закона срок, който е преклузивен /с изтичането му правото да се иска отмяна се погасява/, липсва абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на молбата и тя не може да бъде разгледана по същество /в този смисъл и опр.№ 207/26.04.2012 по г.д.№V./12, І ГО на ВКС/.
Предвид всичко изложено по-горе, молбата по чл.304 ГПК трябва да се остави без разглеждане.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Надежда Г. Д. – И. за отмяна на решение №.41/24.01.14г. на Софийски окръжен съд, постановено по г.д.№.509/13г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на молителката пред друг състав на ВКС.
П.: ЧЛЕНОВЕ: