О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
София 03.12.2008 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 25.11.2008 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 583/2008 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
“П” Е. гр. Д. е подал касационна жалба против решение № 232/14.07.2008 год. постановено по гр. д. № 213/2008 год. на Хасковския окръжен съд, с оплакване за наличие на касационни основания по чл. 281 т. 3 предложение 1, 2 и 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, и искане за отменяване на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, респ. за уважаване на иска ведно с присъждане на съдебните разноски.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І, т. 1 и т. 3 от ГПК, като в подкрепа на твърдението за наличие на основание по т. 1 се представят копия от решение № 1869/20.08.1960 год. по гр. д. № 4263/60 год. на ВС, ІІ гр. о. и решение № 1006/30.07.2001 год. по гр. д. № 153/2000 год. на ІV гр. о. на ВКС.
Ответникът по касация – Т. З. Г. от Д. , не е заявил становище по реда на чл. 287 ал. І ГПК.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но въззивно решение № 232/14.07.2008 год. по гр. д. № 213/2008 год. на Хасковския окръжен съд, не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
Въззивният съд е отхвърлил исковете за заплащане на комисионно възнаграждание и за обезщетение за забава, като е приел, че те се основават на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.02.2007 год., а този договор е нищожен по смисъла на чл. 26, ал. ІІ, предл. второ от ЗЗД, поради липса на съгласие.становено е от назначената от въззивния съд съдебно-графологична експертиза, че подписът положен за продавач, не е изпълнен от ответника Т. З. Г.. СГЕ е назначена от ХОС, като е прието, че в случая оспорването на договора като нищожен от страна на ответната страна, е защита по същество, и не се касае до откриване пред въззивната инстанция на производство по реда на чл. 154 ГПК /отм./, в какъвто смисъл е било становището на ищеца.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 1 и т. 3 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение, трябва съдът да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В процесния случай въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, тъй като приетото, че оспорването нищожността на договора на който ищецът е основавал своето право, е от значение за изхода на спора, но независимо от това не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. І, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Представените от касатора копия от решение № 1869/20.08.1960 год. по гр. д. № 4263/60 год. на ВС, ІІ гр. о. и решение № 1006/30.07.2001 год. по гр. д. № 153/2000 год. на ІV гр. о. на ВКС, са неотносими към въззивното решение, предмет на касационната жалба, поради следните съображения:
В решенията на ВКС се разглеждат въпроси свързани с възможността страната която е пропуснала срока по чл. 154 ГПК /отм./ да оспори истинността на представен по делото документ, да оспори същия в отделно исково производство, като предяви установителен иск по чл. 97, ал. ІІІ ГПК /отм./. Заявеното от процесуалния представител на ответника пред въззивния съд възражение, че договорът, който е основание на исковата претенция е нищожен, поради липса на съгласие, не е оспорване по реда на отменения чл. 154 ГПК, а е защита по съществото на спора. С тази защита ответникът се домогва да докаже, че между него и ищеца не е учредена валидна облигационна връзка и, че представеният по делото договор не ангажира отговорността му, тоест ответникът противопоставя на правното твърдение на ищеца за наличие на договор, свое правно твърдение, а именно, че липсва такава облигационна връзка, и иска от съда да отрече твърдението на ищеца и да потвърди със СПН това правно положение което се твърди от него.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по чл. 280, ал. І, т. 3 ГПК.
Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива практика и е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира при точното прилагане на правните норми. Развитие на правото ще е налице в случай че произнасянето по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотота, неяснотата, или противоречията на самия закон, или когато се изоставя едно тълкуване на закона за да се възприеме друго. Такъв ще е случая и когато по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос липсва практика, а по процесния въпрос има съдебна практика и яснота. Становището на касатора, че “този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото и, че решението на ВКС ще внесе яснота в този проблем”, не може да обоснове извод за основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. І, т. 3 ГПК.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 232/14.07.2008 год. постановено по гр. д. № 213/2008 год. на Хасковския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :