4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1273
гр.София, 18.12.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 5019 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ОУ „Х. Б.”, [населено място] ново село, срещу решение № 202 от 23.04.2013 г., постановено по в. гр. д. № 391 по описа за 2013 г. на Великотърновския окръжен съд, Гражданска колегия, в частите, с които е отменено решение № 109 от 25.01.2013 г. по гр. д. № 146 по описа за 2012 г. на Еленския районен съд за отхвърляне на предявените от Ж. Т. А. срещу касатора искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 от КТ за отмяна на уволнението и, за възстановяване на предишната длъжност и за заплащане на 2 808 лв. обезщетение за оставането и без работа в резултат на уволнението и е постановено друго, с което тези искове са уважени.
Касаторът Основно училище „Х. Б.”, [населено място] село твърди, че в обжалваните части решението на Великотърновския окръжен съд е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. При прекъсване на предхождащо трудово правоотношение между едни и същи страни за длъжност с едно и също наименование и сключване на нов трудов договор, може ли работодателят да включи клауза за срок на изпитване в последващия трудов договор и какъв е периодът от време между съществуващото трудово правоотношение и непосредствено предхождащото го, за да може да се включи клауза за изпитване предвид възможността през този период работникът да е загубил част от качествата си за изпълнение на длъжността?
2. Следва ли да се обявява на основание чл.74, ал.4 от КТ във връзка с чл.74, ал.1 от КТ във връзка с чл.70, ал.5 от КТ клаузата за изпитване за недействителна, когато трудовият договор е прекратен, правните последици са едни и същи и липсва правен интерес? Според касатора ищецът няма правен интерес от иска по чл.74 от КТ, тъй като искът по чл.344, ал.1,т 1 от КТ поглъща като правни последици този по чл.74 от КТ.
Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване по поставените от него въпроси.
Ответникът по жалбата Ж. А. счита, че не са налице предпоставките за допускане на решението на Великотърновския окръжен съд до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира присъждане на 500 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищцата Ж. А. е работила до 1 март 2011 г. като възпитател в общежитие по силата на трудов договор с изпитателен срок с ОУ „Х. Б.”, [населено място] село. След 1 март 2011 г. до 14 септември 2011 г. тя е останала без работа и е била отново назначена на същата длъжност, като страните са сключили трудов договор с шестмесечен срок за изпитване в полза на работодателя. Еленският районен съд е преценил, че след като ищцата не е работила в продължение на шест месеца и половина, за работодателя е възникнало правото отново да я изпита, поради което е отхвърлил исковете за прогласяване нищожността на клаузата за изпитване, за отмяна на уволнението, извършено на основание чл.71, ал.1 от КТ, за възстановяване на предишната длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането на ищцата без работа. Въззивният съд е приел обратното, поради което е отменил първоинстанционното решение и е уважил предявените искове. Във връзка с мотивите на първоинстанционния съд касаторът е поставил първия въпрос, по който според него следва да се допусне касационно обжалване. Касаторът счита, че прекъсването на работа за период от повече от шест месеца му дава право отново да изпита служителката. Този въпрос обаче е без значение за изхода на спора. Ако се възприеме разбирането на касатора, в договора от 14.09.2011 г. наистина може да се включи клауза със срок за изпитване. Малко преди изтичане на шестмесечния изпитателен срок обаче, между страните е подписано допълнително споразумение № 13 от 17.02.2012 г., в което също се съдържа срок за изпитване. По този начин срокът за изпитване недопустимо е бил удължен над максималната продължителност до шест месеца, поради което следва да се приеме, че клаузата със срок за изпитване в допълнителното споразумение е нищожна/решение № 366 от 28.04.2010 г. по гр. д. № 1023/2009 г. на ІV ГО на ВКС/, прекратяването на трудовия договор на основание чл.71, ал.1 от КТ е незаконосъобразно и предявените искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ са основателни. Такива са и изводите на въззивния съд, които не могат да бъдат променени от отговора на първия въпрос в желания от касатора смисъл. Ето защо по първия въпрос касационно обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд не следва да бъде допускано.
Във втория въпрос касаторът погрешно е отъждествява последиците от иск за нищожност на отделна клауза на трудовия договор с последиците от исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ. Уважаването на иска, с който служителят желае да се прогласи нищожността на клаузата за срок за изпитване, води до извода за наличие на безсрочно трудово правоотношение, което не може да бъде прекратено на основание чл.71, ал.1 от КТ. Ето защо уволнението на това основание е незаконосъобразно, а исковете по чл.344, ал.1 от КТ са основателни. Следователно заявените искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ срещу уволнение по чл.71, ал.1 от КТ обуславят правния интерес от предявяване на иска за нищожност на клаузата за срок за изпитване. Този отговор произтича от ясните и ненуждаещи се от тълкуване разпоредби на чл.74, ал.4 от КТ и чл.71, ал.2 от КТ, поради което и по втория въпрос касационно обжалване не следва да бъде допускано.
При този изход на спора Основно училище „Х. Б.”, [населено място] село, дължи на Ж. Т. А. 500 лв. разноски за касационното производство.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 202 от 23.04.2013 г., постановено по в. гр. д. № 391 по описа за 2013 г. на Великотърновския окръжен съд, Гражданска колегия, в частите, с които е отменено решение № 109 от 25.01.2013 г. по гр. д. № 146 по описа за 2012 г. на Еленския районен съд за отхвърляне на предявените от Ж. Т. А. срещу ОУ „Х. Б.”, [населено място] Село, искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 от КТ за отмяна на уволнението и, за възстановяване на предишната длъжност и за заплащане на 2 808 лв. обезщетение за оставането и без работа в резултат на уволнението и е постановено друго, с което тези искове са уважени.
ОСЪЖДА Основно училище „Х. Б.”, [населено място] село, да заплати на Ж. Т. А., ЕГН [ЕГН], сумата 500/петстотин/ лв., представляваща разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
3