3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1279
София, 08.12.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на втори декември две хиляди и десета година в състав:
Председател: Светла Цачева
Членове: Владимир Йорданов Алексей Иванов
изслуша докладваното от съдията Ц. гр. д. № 980 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 02.02.2010 г. по гр.д. № 1078/2010 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение от 01.11.2007 г. по гр.д. № 6973/2006 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 203, ал.2 КТ вр. с чл. 45 ЗЗД, предявен от М енд Р С. компания” ООД, гр. С. против Д. Н. Б. от гр. С. за заплащане на обезщетение в размер на 3491,06 евро, съставляващи фактурирана стойност на машини и строителни инструменти, закупени преди започване на строителните работи на обект в Г.; 3152,57 евро, съставляващи фактурирана стойност на машини; 6160 евро, съставляващи платен наем за квартири за месец май 2005 г. и задържани гаранции за лошо състояние на квартирите и 4985,55 евро, съставляващи изплатено обезщетение на трето лице. В решението е прието за установено, че в изпълнение на трудов договор от 01.12.2004 г., ответникът Д. Н. Б. е изпълнявал длъжността “технически ръководител” на строителен обект в Г., изпълняван от ищцовото търговско дружество с възложител “Кеафер Изолиртехник” ООД. Прието е, че във връзка с работата по изпълнение на договора с възложителя са били закупени машини и инструменти за работа на обекта, както и че ищцовото дружество е заплащало наемна цена за осигуряване квартири на българските работници на обекта, без обаче да е доказано по безсъмнен начин, че машините и инструментите са закупени от ответника със средства на работодателя му, без негово разрешение и одобрение; че машините и инструментите са били повредени и унищожени и това е настъпило поради поведението на ответника и предизвикано от него умишлено; че за ищеца са настъпили вреди, изразяващи се в задържани гаранции за лошо състояние на квартирите, обитавани от работниците на обекта, както и вреди, съставляващи изплатено обезщетение на германското дружество възложител на работата, съответно, че евентуалното настъпване на такива вреди е поради умишлени действия на ответника, технически ръководител на обекта, поради което предявения иск с правно основание чл. 203, ал.2 КТ вр. с чл. 45 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от М енд Р С. компания” ООД, гр. С.. Поддържа се, че разрешените в съдебния акт процесуални въпроси: следва ли съдът да обсъди хипотези на пълна и ограничена имуществена отговорност при въведени от ищеца твърдения, че ответникът, материално отговорно лице, ръководител на С. бригада в чужбина е причинил умишлено вреди на работодателя си; каква е правната квалификация на иска при така въведени от ищеца твърдения; следва ли съдът, с оглед въведените от ищеца твърдения да укаже в коя хипотеза на КТ се претендира имуществена отговорност; допустимо ли се съединяване при условията на евентуалност на искове по чл. 203, ал.2 КТ, чл. 207, ал.1, т.1 КТ и чл. 206, ал.2 КТ и препятства ли липсата на заповед на работодателя по чл. 210 КТ реализирането на ограничената имуществена отговорност по съдебен ред, се явяват от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Поддържа се и че въззивното решение е постановено в противоречие с установената практика на съдилищата относно разпределението на доказателствената тежест в хипотезата на чл. 207, ал.1, т.1 КТ, което разпределение е приложимо и при реализиране на ограничена имуществена отговорност.
Ответникът по касационната жалба Д. Н. Б. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въпросът приложимо ли е разпределението на доказателствената тежест в производство по иск с правно основание чл. 207, ал.1, т.1 КТ и по отношение на иск за реализиране на ограничена имуществена отговорност, не е обуславящ изхода на делото. Предмет на въззивното решение е иск с правно основание чл. 203, ал.2 КТ вр. с чл. 45 ЗЗД, предвид което правилата относно отговорността за липси на отчетник нямат отношение към правния спор.
Не дават основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 КТ и изведените от касатора процесуални въпроси касаещи правната квалификация на спорното право, задълженията на съда за указания за уточнение на исковата молба; предметния обхват на съдебното решение и предпоставките за осъществяване на ограничена имуществена отговорност. По въпросите за правната квалификация на спорното право; нередовностите на исковата молба; редът за отстраняването им и съдържанието на съдебното решение е налице трайно установена практика на съдилищата, в съответствие с която е постановен обжалваният съдебен акт. В съответствие с установената практика, съдът е определил кое е спорното субективно право и какъв вид защита се търси спрямо него въз основа на обстоятелствата, на които ищецът основава иска си и заявения петитум – ищецът е заявил претенция за пълна имуществена отговорност за вреда, причинена умишлено от негов работник, което е определило правна квалификация на иска по чл. 203, ал.2 КТ вр. с чл. 45 ЗЗД. В съответствие с утвърдената практика по приложението на чл. 100, ал.1 ГПК (отм.) вр. с чл. 98, ал.1, б. “г” ГПК (отм.), в съдебно заседание на 16.05.2006 г., съдът е дал указания за отстраняване на нередовности на исковата молба – уточнение на обстоятелствата, на които се основава иска, в т.ч. вида и броя на машините и инструментите, стойността на които се претендира като щета, както и обстоятелствата, в които се изразява умишленото причиняване на вредата. В съответствие със закона и установената съдебна практика, въззивният съд е постановил решение в рамките на заявения от ищеца предмет на делото – иск с правно основание чл. 203, ал.2 КТ вр. с чл. 45 ЗЗД, без да се произнася по въпроса за ограничената имуществена отговорност на работника, каквато претенция не е заявена с исковата молба.
Въпросите допустимо ли е съединяване при условията на евентуалност на искове по чл. 203, ал.2 КТ, чл. 207, ал.1, т.1 КТ и чл. 206, ал.2 КТ и препятства ли липсата на заповед на работодателя по чл. 210 КТ реализирането на ограничената имуществена отговорност по съдебен ред нямат отношение към предмета на делото – не са обуславящи изхода на спора, предвид което въведените доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК поради значението им за точното прилагане на закона са неоснователни.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 02.02.2010 г. по гр.д. № 1078/2010 г. на Софийски градски съд, ІV “а” гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: