О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128
Гр.София, 27.01.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря ………………. след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 831 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на “С” Е. , гр. П. срещу определение № 886/20.08.2009г., постановено по ч.гр.д. № 115/2009г. от Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба против определение от 11.11.2008г. по т.д. № 54/2007г. на Пловдивския окръжен съд за оставяне без разглеждане на инцидентен установителен иск..
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.118 и чл.97, ал.1 ГПК /отм./ за приемане за съвместно разглеждане на инцидентен установителен иск за съществуване на оспореното правоотношение, тъй като фактът дали определени лица са били членове на С. на директорите към момента на подписване на оспорен документ, ще се установи въз основа на вписванията в търговския регистър. При вписвано несъществуващо обстоятелство или при нищожност или недопустимост на вписването на ищеца е посочена възможността по чл.29 ЗТР за упражняване на правата му.
Според частния жалбоподател въззивният съд се произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, тълкувана като предоставяща право на всяко лице, което иска със сила на присъдено нещо да се установи съществуването на преюдициално правоотношение, да предяви инцидентен установителен иск.
Съставът на Първо отделение на Т. колегия на ВКС намира, че не е налице въведеното основание за допускане на касационно обжалване. В приложените към частната жалба актове на ВКС е и определение № 483/10.08.2009г. на ВКС, ТК, ІІ отд. по настоящото дело, в което не е разрешен въпросът за правния интерес от предявения инцидентен установителен иск, а единствено е приет за допустим инстанционният контрол на определението, с което е отказано приемането за съвместно разглеждане на иск по чл.118 ГПК /отм./ – становище, което не се споделя от настоящия състав. Останалите две решение на ВКС разглеждат правния интерес по установителни искове, които са предявени различни основания от това на процесния иск. Въпросът за правния интерес от установителния иск и за наличието на предпоставките за приемането му за съвместно разглеждане е специфичен във всеки едни отделен случай, поради което противоречие с практиката на ВКС би аргументирало приложното поле на касационното обжалване единствено и само при наличието на произнасяне по аналогични казуси. Частният жалбоподател не се е позовал на практика в посочения смисъл, а изложението му по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдържа оплаквания за неправилност на въззивното определение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 886/20.08.2009г., постановено по ч.гр.д. № 115/2009г. от Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.