1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1280
ГР. С., 25.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 22.11.2011 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №869/11 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на И. И. срещу въззивното решение на Апелативен съд С. /АС/ по гр.д. №576/10 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от К. срещу касатора иск по чл.28 от З., като от него и необжалвалите решението отв. по иска Т. И./ съпруга/ и [фирма] е отнето в полза на държавата имущество / недв. имоти, пари, МПС/ на обща стойност 994 148 лв.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1 от ГПК с всичките й хипотези. Не поставя обаче ясно и точно формулиран материално и / или процесуалноправен въпрос от предмета на спора в контекста на специфичните по цел и предпоставки основания за допускане на обжалването. За това възразява в отговора на жалбата и ответната К.. В изложението по допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК касаторът е посочил, че въззивното решение е постановено при съществена непълнота на доказателства и е навел твърдения във връзка с това оплакване. По съдържанието си те, както и доводът за неизвършена от АС „самостоятелна преценка на фактическия и доказателствен материал” са за неправилност на въззивното решение – осн. по чл.281,т.3 от ГПК, което ВКС не разглежда в това производство.Основанията по чл.280, ал.1 от ГПК са различни от тези по чл.281, т.3 от ГПК и не съвпадат с нито едно от тях – ТР №1/19.02.10 г.
Във връзка с основанието за допускане на обжалването по т.2 касаторът намира, че въпросът: коя е началната дата на проверявания период, е решен от въззивния съд в противоречие с ТР №1/09 г. / то е със задължителен характер, затова твърдяното противоречие следва да се квалифицира по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК/. Тълкувателното решение е за началния момент, от който тече срокът за предявяване на иска по чл.28 от З., когато обезпечението е допуснато преди влизане в сила на осъдителната присъда срещу лицето по чл.3 от З., както е посочил и касаторът. Този въпрос е различен от въпроса за проверявания период, затова и отговора му в ТР е неотносим към приетото от въззивния съд. По делото е безспорно и установено, че касаторът е осъден с вл. в сила през 2004 г. присъда на наказание лишаване от свобода за престъпление по чл.214, ал.2 от НК – квалифициран състав на изнудване /ред.1993 г./, което е измежду посочените в чл.3, ал.1 от З.. К. има и предишно осъждане за престъпление по чл.206 от НК. Проверяван е периодът от 1993 г. / когато е извършена престъпната дейност и е придобит първият имот от касатора/ до 2005 г., или в рамките на максималната за проверявания период продължителност от 25 години.
Основанието по т.3 е общо мотивирано с необходимост от уеднаквяване практиката на съдилищата по дела по З., което ще допринесе за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Конкретна необходимост от тълкуване поради нетипични, несрещани в практиката особености на случая и насоката му касаторът не сочи и не обосновава. По противоречиво решаваните от съдилищата, затруднителни и често поставяни въпроси от предмета на иска с пр. осн. чл.28 от З. има тълкувателна практика по чл.290 от ГПК от ГПК, поради което не е налице и основанието по т.3 за допускане на обжалването.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд С. по гр.д. №576/10 г. от 9.03.11 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: