3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1290
София, 29.11.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември , две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №452/2011г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Я. Я. Я. [населено място] чрез адв. А.Н. , срещу решение № 177от 22.12.2010г по гр.дело № 1777/2010г. на Бургаски окръжен съд , с което е потвърдено решение №1156от 27.07.2010г на Бургаски районен съд в частта , с която е отхвърлен иск на касатора по чл. 59 ал.9 от СК и в частта , с която е изменен определения от първа инстанция нов режим на лични отношения с детето Е. , понастоящем на пет години . В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК поради обстоятелството ,че са нарушени Конвенцията за правата на детето и закона ,при преценката относно интереса на детето и всестранната му защита ,включително при определяне режим на контакт с другия родител .Приложени са ППВС №1 от 12.11.1974г и решения от практиката на ВКС в подкрепа на довод за противоречие на обжалваното решение с практиката на Върховен касационен съд ,но конкретен въпрос в тази насока не е формулиран извън оплакванията в касационната жалба .
Ответницата по касация Н. Е. е заявила становище, с което оспорва основанията по изложението Съображения са изложени от адв. А. Н.. Претендират се разноски
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК тезата за наличие на основание за допускане до обжалване е аргументирана със собствената преценка на касатора относно фактите , явяващи се от значение при предоставяне упражняването на родителските права и определяне режима на лични отношения ,който режим не може да се приеме за определен в противоречие с указанията на цитираното ППВС №1 от 12.11.1974г с оглед възрастта на детето и обстоятелствата , изтъкнати от въззивния съд в решението. Не е формулиран конкретен въпрос по тълкуване или противоречиво прилагане на цитирания чл. 59 ал.9 от СК ,привързан към конкретно и решаващо преценени обстоятелства по делото . Въззивният не е мотивирал изменението на определения на първа инстанция нов режим за лични контакти с това ,че същият би затрудненил другия родител, а че постановеният от първоинстанционния съд по- разширен спрямо първоначално определения режим не е бил почасово определен , не е бил достатъчно прецизиран. Уточненията в него са приети за наложителни и поради това, че при дете което посещава детска градина , отвеждане за пет последователни дни от другия родител „през времето , определено за зимна и пролетна ваканция „ не е удачно , тъй като няма такъв ваканционен режим и определянето по този начин на ред за личен контакт , ще създаде затруднения ,предвид установеното поведение на бащата и липсата на разбирателство между двамата родители. Единствено преспиването при бащата в петък срещу събота е преценено като неудачно с оглед на това ,че детето посещава детска градина в друго населено място .
Тези са съображенията на Бургаски окръжен съд в решаваща за изхода на делото насока ,те обаче не са предпоставили конкретен и относимо формулиран правен въпрос в изложението. Без връзка и с възприетата по делото фактическа обстановка , а оттук и с решаващите изводи на въззивния съд , коментарът в жалбата не е довел до конкретизация ,не е отговорено на общото условие на чл. 280 ал.1 от ГПК. Не се сочи и кой от решаващите изводи на въззивния съд е формиран в противоречие с цитираната Конвенция. Приложен набор от съдебни решения ,без да се посочи по кой въпрос защитата изтъква противоречиво разрешаване, също не обективира основание за допускане до касационно обжалване.Изводите на съда не са в противоречие със задължителна практика , включително по въпроса за най- подходящия режим на личен контакт . При твърдение в изложението за „неточно” прилагане на закона разбирано като неправилно прилагане на правна норма или правен принцип от съда, не се обосновава обстоятелство по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК от съдържателна страна.В т.4 от ТР № 1/2009г от 19.02.2010г на ОСГКТК на ВКС бе указано и съдържателно разяснено основанието по този текст. Предвид гореизложеното ВКС ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 177от 22.12.2010г по гр.дело № 1777/2010г. на Бургаски окръжен съд
Осъжда Я. Я. Я. [населено място] да заплати на Н. Н. Е. сумата 300 лева разноски по делото
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .