О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
[населено място], 15.03.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 462 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. Е. Р., чрез процесуалния му представител адв. Я. Д. против определение № 3357/16.10.2017г. по ч.гр.д. № 3190/2017г. на Софийски апелативен съд, ТК, 5-ти състав, с което е потвърдено разпореждане от 05.01.2017г. и разпореждане от 17.05.2017г. по гр.д. № 2099/2013г., I-13 състав за оставяне без уважение молбата на частния касатор за освобождаване от държавна такса по въззивната жалба.
В частната жалба се сочи, че атакуваното определение е неправилно, тъй като необосновано съдът е приел, че страната е във възможност да заплати държавната такса, след като единствените декларирани доходи са тези от трудова дейност. Не може да се приеме, че заплащането на адвокатско възнаграждение, при това в предходен на молбата по чл.83, ал.2 ГПК момент, е индикация за наличието на парични средства у страната, с които да покрие разноските за държавна такса. Моли за отмяна на обжалваното определение и освобождаване от задължение за внасяне на такса.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна практика на ВКС, обективирана в определение № 274/12.05.2015г. по ч.гр.д. № 1842/2015г. на ВКС, III г.о. по следните въпроси : 1/ Може ли първоинстанционният съд да остави без уважение молба за освобождаване от държавна такса без да се обоснове? ; 2/ Може ли преценката за освобождаване от внасяне на държавна такса на въззивния съд да почива на предположения като се приеме, че декларацията по чл.83, ал.2 ГПК е непълна?; 3/ Следва ли в производството по искане за освобождаване от внасяне на държавна такса да се дават указания за отстраняване на нередовност, отчетена в подадената от молителя декларация?; 4/ Ирелевантни ли са, при преценка за освобождаване от внасяне на държавна такса за въззивна жалба, обстоятелствата, че в предходен момент при подаване на исковата молба и при приключване на устните състезания страната е разполагала с достатъчно средства да заплати държавна такса и адвокатски хонорар?
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С определението си въззивният съд е приел, че за произнасяне по молбата по чл.83, ал.2 ГПК следва да изходи от размера на дължимата държавна такса по въззивната жалба на Г. Р. – 4 387лв. лв. и от декларираните от молителя обстоятелства относно: семейното му положение–неженен; здравословното състояние – добро; непритежаването на МПС и недвижимо имущество; притежаване на дялове в ЕООД, което не носи печалба и получаване на трудово възнаграждение в размер на 900лв. месечно, възраст–31 години. Счел е за разколебан от доказателствата – заплатено адвокатско възнаграждение за процесуална защита в размер на 9 900лв., общо направени разноски за първа инстанция в размер на 19 344,95лв. и непосочване в декларацията на наименованието на ЕООД, за да се направи формална проверка в ТР относно обявените финансови отчети, поддържания в молбата по чл.83, ал.2 ГПК от частния касатор довод, че имуществото му е недостатъчно, за да заплати дължимата държавна такса по въззивната жалба.
След преценка на доводите на частния касатор в частната касационна жалба и изложението към нея, съдът намира, че въззивното определение не следва да се допусне до касационно обжалване.
Поставените въпроси не изпълняват изискването по чл.280, ал.1 ГПК. Въпрос №1 не е обоснован с довод на частния касатор за необсъждане от страна на въззивния съд на доказателства по молбата за освобождаване от заплащане на държавна такса или на твърдения на страната, изложени в нея. Оплакването, че от конкретните доказателства не следват направените от САС фактически изводи, представлява навеждане на основание за неправилност на обжалваното определение по чл.281, т.3 ГПК, подлежащо на обсъждане едва след допускане на касационното обжалване. Втори и трети въпрос са взаимно свързани, но не се явяват обуславящи крайните правни изводи на въззивния съд. Отказът молителят да бъде освободен от заплащане на държавна такса не е обоснован единствено на предположение за други източници на доходи, поради непълнота на декларацията по чл.83, ал.2 ГПК. САС е направил преценка на всички декларирани обстоятелства, вкл. възраст, добро здравословно състояние, липса на задължения към други лица, трудова заетост, поради което страната получава трудово възнаграждение, неговия размер и съпоставка с размера на дължимата държавна такса за въззивната жалба. И въз основа на тях е приел, че искането за освобождаване от държавна такса е неоснователно. Непосочването на наименованието на ЕООД, в което молителят е едноличен собственик на капитала и заплатените в предходен момент разноски по първоинстанционното производство не са преценявани като непълнота на декларацията, а като допълнителен аргумент за опровергаване на твърдението по молбата по чл.83, ал.2 ГПК за липса на финансова възможност страната да заплати дължимата държавна такса.
Не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК . В цитираното от частния касатор определение № 274/12.05.2015г. по ч.гр.д. № 1842/2015г. на ВКС, III г.о. и съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в определение №318/12.07.2012г. по ч.гр.д. №293/2012г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., определение №40/01.02.2012г. по ч.гр.д.№22/2012г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., определение №5 от 09.01.2014г. по ч.гр.д.№7695/13г. на ВКС, ГК, І г.о. и др., по молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл.83 ал.2 от ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. Въз основа на представените от страната доказателства, съдът преценява дали същата разполага с достатъчно средства към момента на искането, като съобрази данните от представена декларация за имуществено състояние. При тази преценка е недопустимо съдът да откаже освобождаване от внасяне на такса, мотивирайки отказа си с наличието на евентуални предположения за доходи. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска и пълния размер на държавната такса.
В случая въззивният съд не се е отклонил от тази практика. Обсъдил е всяко едно декларирано обстоятелство от частния касатор и въз основа на това е заключил, че в своята съвкупност те не доказват твърдението му, че няма средства, с които да заплати дължимата такса.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3357/16.10.2017г. по ч.гр.д. № 3190/2017г. на Софийски апелативен съд, ТК, 5-ти състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: