О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 132
Гр. София, 02.12.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
МИЛЕНА ПАНЕВА
при участието на секретаря ………………………………………………………………………………………
и в присъствието на прокурора ………………………………………………………………………………..
изслуша докладваното от съдия Панева частно наказателно дело № 1177/2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 НПК за разрешаване на спор за местна подсъдност между Районен съд-гр. Варна и Окръжен съд-гр. Варна, повдигнат пред ВКС с протоколно определение от 25.10.2016г. на Варненския районен съд-втори състав, постановено по НОХД № 3025/2016г.
Според депозирано по делото писмено становище от прокурор от Върховната касационна прокуратура, делото следва да бъде разгледано от окръжния съд в гр. Варна.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, като обсъди заложените в определението доводи на състава на ВРС, становището на прокурора от ВКП и съобрази значимите за правилното решаване на казуса данни по делото, прие, че то следва да бъде разгледано именно от Варненския районен съд като първа инстанция.
Прегледът на материалите по делото показва, че на 20.04.2016г. във Варненския окръжен съд е било образувано НОХД № 538/2016г. по внесен от Окръжната прокуратура в гр. Варна обвинителен акт по обвинението на К. Г. М., Й. К. Й. и А. Д. Г. по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 НК. С разпореждане № 561 от 13.06.2016г. съдията-докладчик е прекратил съдебното производство и е постановил изпращане на делото на Варненския районен съд, приемайки, че съобразно с правилата на чл. 35, ал. 1 и ал. 2 НПК именно този съд е компетентен да го разгледа и реши.
Съставът на Варненския районен съд, на който делото е било възложено след постъпването му в този съд, е преценил, че следва да се съобрази със становището на прокурора, изложено в съдебното заседание от 25.10.2016г. и в две предхождащи заседанието писмени молби с приложени към тях два акта на ВКС, според което становище подсъдността на делото се обуславя от подсъдността за улесняващото длъжностното присвояване престъпление, като каквото в обвинителния акт е посочено престъплението по чл. 282 НК. Така, макар и с неизразителни и предпазливо поднесени аргументи, несъдържащи ясно и отчетливо заявена, а по-скоро подразбираща се позицията на състава на районния съд, че делото не му е подсъдно, а е подсъдно именно на окръжния съд в съответния град, този състав е преценил, че следва да бъде предизвикана намесата на Върховния касационен съд.
Споделените от Варненския районен съд, като аргумент за повдигане на спор за подсъдност съображения на прокурора не са обмислени от гледище на реалността на действащото право и поради това не е възможно да направят поддържаното с тях становище авторитетно и да му придадат законосъобразност.
Правилата на предметната подсъдност, регламентирани в чл. 35 НПК определят по непререкаем начин кръга на компетентност на районните и на окръжните съдилища при разглеждането на делата като първа инстанция. Съгласно първата алинея от посочената норма, на районния съд са подсъдни всички наказателни дела, освен подсъдните на окръжен съд. А кои са делата, подсъдни на окръжния съд като първа инстанция, е указано в чл. 35, ал. 2 НПК чрез изброяване на престъпленията по конкретно посочени текстове от Особената част на Наказателния кодекс. Изброяването е изчерпателно и не включва престъплението по чл. 202 НК. Не са предвидени и като изключение от правилата на чл. 35, ал. 1 и ал. 2 НПК случаите, когато общото престъпление по служба е елемент от състава на длъжностното присвояване и го квалифицира по чл. 202, ал. 1, т. 1 НК. Недопустимо е при това положение обсегът на определената в чл. 35, ал. 2 НПК компетентност на окръжния съд да бъде разширявана чрез включване в него и на дела за непредвидени в тази разпоредба престъпления по пътя на аналитично собствено преосмисляне на закона от страна на съда или на друг от субектите на процеса. Не би било излишно в тази връзка да се отбележи, че в производствата, по които са били постановени двата акта на Върховния касационен съд, представени от прокурора на вниманието на Варненския районен съд – решение № 162 от 27.05.2009г. по н.д. № 91/2009г. на ВКС, ІІІ н.о. и определение № 70 от 07.07.2016г. по н.ч.д. № 612/2016г. на ВКС, ІІ н.о., проблемът не е имал различна от настоящата трактовка. И в двата случая, третирани в посочените актове на ВКС, делата по обвинение по чл. 202, ал. 1, т. 1 НК са били разгледани от Софийския градски съд като първа инстанция, като подсъдността е била предопределена не от улесняващото длъжностното присвояване престъпление по чл. 282 НК, а от особеното качество на съответното подсъдимо лице – и в двата случая лице с имунитет.
По тези съображения именно Варненският районен съд е компетентен да разгледа образуваното пред него НОХД № 3025/2016г.
Поради изложеното и на осн. чл. 44, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА НОХД № 3025/2016г. на Варненския районен съд за разглеждане и решаване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.