3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1325
[населено място] 23.12. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, Гражданска колегия, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на десети декември в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
АЛЕКСЕЙ ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдията И. гр.д.№ 1068 по описа за 2010 год. : И за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 05.03.2010г. по гр.д.№ 6725/2009г. Софийският Градски съд /СГС/, Гражданско отделение, IV „Г” състав е потвърдил решение от 24.04.2009г. по гр.д.№ 20118/2008г. на С. районен съд /СРС/, 71 състав в частта, с която Ж. П. С. е осъдена да заплати на [фирма] на основание чл.55,ал.1 от ЗЗД сумата 4 961,96 лева, представляваща платена без основание сума по изпълнително дело № 4951/2004г. по описа на С. при СРС, 2 отд., 2-ри участък заедно със законна лихва, считано от 16.07.2008г. до окончателното изплащане и разноски.
Касационна жалба против решението на СГС е постъпила от Ж. П. С.. Жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при обжалваем интерес над 1 000 лева и отговаря на изискванията по чл.284,ал.1 и ал.2 от ГПК.
В срока по чл.287,ал.1 от ГПК [фирма] е подал отговор, с който изразява становище, че не са налице условия за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба.
Жалбоподателят, като основание за допускане на касационно обжалване сочи следните правни въпроси, обусловили правните изводи на съда по обжалваното решение: налице ли е изменение на основанията на предявения иск, когато в съдебно заседание ищецът заяви, че поддържа иска на допълнително заявени обстоятелства наред с тези заявени в исковата молба; допустимо ли е съдът да постанови решение без да допусне изменение на основанието на предявения иск; различни ли са исковете по чл.55,ал.1 от ЗЗД за връщане на получено при начална липса на основание и при отпаднала основание; какво е основанието на предявения иск за връщане на суми, изплатени по изпълнителен лист, издаден на основание чл.218б,ал.2 от ГПК /отм./; налице ли е неоснователно обогатяване, когато сумата е получена на основание изпълнителен лист. Иска се допускане на касация на основанията по чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от ГПК.
В изложението по чл.284,ал.1,т.3 от ГПК, като задължителна практика се сочат четири решения на Върховния съд /ВС/ и на Върховния касационен съд /ВКС/. Предмет на посоченото ППВС № 1/1979г., озаглавено „по някои въпроси на неоснователното обогатяване”, са разграничаване и даване указания на съдилищата за правилно прилагане на отделните фактически състави на неоснователно обогатяване, разясняване за начина на определяне на изискуемостта на вземанията в различните хипотези на неоснователно обогатяване и деня, от който започва да тече съответния давностен срок, обяснено е съотношението между иска по чл.59,ал.1 от ЗЗД и исковете по чл.55,ал.1 от ЗЗД и съотношението между субсидиарния иск по чл.59,ал.1 от ЗЗД и другите уредени в законите фактически състави, изградени на основата на неоснователното обогатяване. В точка 4 от Т.Р. № 1 от 17.07.2001г. по гр.д.№ 1/2001г. на ВКС, ОСГК е уреден въпроса за начина на процедиране от въззивния и касационен съд, когато през тях за пръв път се констатира нередовност на исковата молба. Представеното решение № 227 от 09.04.2009г. по гр.д.№ 413/2008г. на ВКС, I г.о. не е задължителна практика според Т.Р.№ 1/2009г. от 19.02.2010г. по тълкувателно дело № 1/2009г. на ОСГКТК и противоречие между него обжалваното решение не е основание за допускане на касационно обжалване на основание чл.280,ал.1,т.1 от ГПК. С това решение ВКС е обезсилил обжалваното въззивно решение и е прекратил производството по делото поради неотстранени нередовности на исковата молба. Второто представено решение № 1011/09г. от 12.03.2010г. по гр.д.№ 3409/2008г. на ВКС, Първо гражданско отделение е постановено по реда на чл.290 от ГПК и с него за изяснени правомощията на въззивната инстанция като съд по същество, при констатиране за пръв път нередовности на исковата молба.
Обжалваното въззивно решение не е постановено в противоречие с постановление на пленума /ПП/ на Върховния съд /ВС/ № 1 от 1979г., точка 4 от Т.Р. № 1 от 17.07.2001г. по гр.д.№ 1/2001г. на ОСГК на ВКС и решение № 1011/09г. от 12.03.2010г. по гр.д.№ 3409/2008г.. Напълно с изискванията на процесуалния закон въззивният съд е приел, че ищецът не е изменял и първоинстанционния съд не е допускал изменение на основанието на предявения иск за връщане на получената от ответницата сума. Основанието на иска трябва да се разграничава от правната му квалификация. Основанието на иска винаги се сочи от ищеца и обхваща фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално субективно право. Основанието е част от задължителното съдържание на исковата молба, посочено в точка 4 на чл.127 от ГПК, като „изложение на обстоятелствата, на които се основава иска”. Правната квалификация е задължение на съда да субсимира или подведе твърдяните от ищеца факти под съответната приложима законова норма и да ги квалифицира правно, като даде търсената защита. В проведеното на 03.12.2008г. открито съдебно заседание ищецът не е посочил нов факт, от който произтича задължението на ответницата за връщане на получената от нея сума, а само е дал допълнителна правна квалификация, която не е била задължителна за съда. Следователно ищецът не е изменял основанието на иска, защото не е заявил нови факти, от които да произтича претендираното право за връщане от ответницата на получената от нея сума. В съответствие с изискванията на процесуалния закон въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е допустимо, защото е постановено в рамките на заявеното с исковата молба основание на иска. С обжалваното решение не се смесват исковете по първия (получено на нещо при начална липса на основание) и третия (получено на отпаднало основание) фактически състави на чл.55,ал.1 от ЗЗД, но разграничението между тези различни искове не са обусловили крайните правните изводи на съда за дължимост на присъдената от първоинстанционния съд сума. Правилни са изводите на въззивния съд, че след отмяна от касационната инстанция на въззивното решение, по което е бил издаден изпълнителния лист, въз основа на който жалбоподателката е получила процесните суми от ответника по касацията, и отхвърляне на иска по чл.344,ал.1 от КТ, не съществува правно основание за получаване на тези суми от касаторката.
Посочената и представената от касатора практика на ВКС не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.2 от ГПК. В тези съдебни актове не са формирани противоречиви изводи по въпроси, обусловили възприетия краен резултат в обжалвания съдебен акт на въззивния съд, че касаторът дължи безусловно връщане на получените суми, поради което не е налице основанието по точка 2 на ал.1 от чл.280 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Възприетият в обжалваното решение краен резултат по спора за наличие на безусловно задължение на касатора за връщане на получените суми е в съответствие със съществуващата практика и не са налице причини за нейното изменение. Недопустимостта на неоснователното обогатяване е основен принцип на гражданското право и създадената в приложение на този принцип съдебна практика води до утвърждаване и развитие на прокламирания в чл.5 от ГПК принцип на законност. Изложеното дава основание да се приеме, че не е налице и соченото от жалбоподателя основанието по точка 3 на ал.1 от чл.280 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 05.03.2010г. по гр.д.№ 6725/2009г. на С. Градски съд, Гражданско отделение, IV „Г“ състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател : Членове : 1.
2.