О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1325
С. 19.12.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав :
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 5966 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от управителя Ш., чрез процесуалния представител адвокат Н. против въззивно решение от 10.06.14г. по в.гр.д.№ 1751/14г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № ІІ-66-250 от 3.12.13г. по гр.д.№ 23035/13г. на СРС, с което са уважени исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ и частично иска по чл.344 ал.1 т.3,във вр.с чл.225 ал.1 от КТ за сумата от 2 991.50лв.за периода 11.04.2013г.-1.10.2013г.и е отхвърлен до 4 581.50лв., като погасен чрез прихващане със сумата 1 590лв.-заплатени на отпаднало основание обезщетения по чл.220 и чл.222 от КТ и за периода 1.04.-10.04.2013г. и са присъдени следващите се разноски.
В. съд е приел, че не е налице хипотезата на чл.344 ал.2 от КТ /работодателят по свой почин да е отменил заповедта за уволнение преди предявяването на иск от служителя пред съда/, след като въз основа на събраните по делото доказателства, е достигнал до извода,че заповедта за отмяна на уволнението не е получена от уволнената служителка преди предявянане на 29.05.2013г.на исковата й молба. Представеното по делото от работодателя уведомление от 28.05.2013г., адресирано до Р. М., съдържащо текст, че е заличено прекратяването на трудовото й правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ и следва да се яви на работа, върху което е отбелязано, че е връчено при условията на отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели, съдът е счел за частен свидетелстващ документ, без материална доказателствена сила, който следва да се преценява с оглед на събраните по делото доказателства. За последните, визирайки главно показанията на свидетелите Пандурска /”специалист човешки ресурси” в ответното дружество/ и М. /майка на ищцата/, въззивният съд е приел, че не установяват твърдяното връчване при отказ, тъй като било установено, че свидетелите на отказа посетили известния им адрес на ищцата, но тя не била в дома си, отворила майката, която заявила, че дъщеря й е при своята свекърва и че не желае да й предаде уведомлението /което било в запечатан плик/, но провела телефонен разговор с дъщеря си, без по делото да е установено каква точно информация й е предала. После с ищцата по телефона разговаряла и Пандурска, обяснила й за какво става въпрос, но получила отказ от ищцата да получи съобщението.
При тези факти, касаторът сочи като основание за допустимост нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по въпроса: „При отмяна на заповед за уволнение на основание чл.344 ал.2 от КТ, следва ли заповедта да е връчена лично на работника /служителя/ или може да му бъде изпратена или съобщена и по друг начин и какъв може да е той”. Позовава се на решения по чл.290 от ГПК с № 209 от 13.04.2011г. по гр.д.№ 1105/10г.на ІV г.о., № 35 от 7.05.2012г. по гр.д. № 1877/10г. на ІV г.о., № 283 от 6.04.2010г. по гр.д. №507/09г.на ІІІ г.о., които обаче са ирелевнти като постановени по различни от настоящия въпроси и разглеждащи хипотези на дисциплинарно уволнение, а настоящата е за уволнение по чл.328 ал.1 т.2 от КТ. Следва да се посочи, че съгласно тях разпоредбата на чл.195 ал.3 от КТ е приложима само в случаите на дисциплинарно уволнение, разпоредбата на чл.44 от ГПК не намира приложение, тъй като Кодексът на труда не предвижда изрична уредба за връчване на заповедта за уволнение /съответно за отмяна на уволнението/. Пред вид липсата на изрично предвидена процедура е възможно удостоверяването на връчване на заповедта за уволнение, извън случаите по глава ІХ на КТ -да става с всички допустими доказателствени средства.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. От своя страна се позовава на постановени по чл.290 от ГПК решения на ВКС относно доказателествената сила на частен свидетелстващ документ и тежестта за доказване.
К. жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Поставеният от касатора въпрос, доклкото е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд и е от значение за изхода на спора, съставлява общо основание за допустимост. По него не следва да се допуска касационно обжалване, защото е разрешен от въззивния съд в съответствие с установената практика /включително и цитираната от касатора/. В КТ единствената норма, уреждаща връчване на издаден от работодателя акт е тази по чл.195 ал.3 от КТ и касае налагането на дисциплинарно наказание, /посочено е, че то се налага с връчване на заповедта на работника или служителя/. Практиката приема, че удостоверяването на връчването на издадена от работодателя заповед става с всички допустими доказателствени средства. В тази връзка – актът на работодателя за отмяна на заповед за уволнение, издаден на основание чл.344 ал.2 от КТ, може да бъде връчен на работника или служителя както лично, така и по пощата, или по какъвто и да е друг начин, стига по несъмнен начин да е установено, че волята на работодателя е достигнала до адресата. Конкретната преценка за това е фактически въпрос и зависи от ангажираните по делото доказателства. Следва да се има пред вид, че за да е валидно удостоверяването на направен отказ за получаване на документ, връчването трябва да е лично.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 10.06.14г. по в.гр.д.№ 1751/14г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П. :
ЧЛЕНОВЕ :