1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1348
ГР. С., 29.12.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 10.11.2014 г. в състав:
П.: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №4705/14 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Г. Г. срещу въззивното решение на Окръжен съд Враца /ОС/ по гр.д. №237/14 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу А. [фирма] искове по чл.344, ал.1 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжността : началник отдел „Автотранспорт”, извършено на осн. чл.328, ал.2 КТ, със заповед от 16.07.13 г..
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 и 3 ГПК. Намира, че приетото от въззивния съд по въпроса: необходимо ли е заповедта за уволнение по чл.328, ал.2 КТ да бъде мотивирана с посочване на фактическите основания? – противоречи на практиката на ВКС – р. по гр.д. №1834/02 г. на трето г.о. Освен това този въпрос е от значение за точното прилагане на закона по см. на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Според касатора от значение за прилагане на закона според точния му смисъл са и въпросите: Ръководна ли е длъжността, чиито основни функции по дл. характеристика не включват основния предмет на търговското дружество – в случая използване на ядрена енергия и производство на топлинна и електрическа енергия? Ръководна ли е длъжността, която сам работодателят в устава на дружеството и вътрешноустройствените документи, издадени въз основа на устава, не определя като част от ръководната структура? След като длъжностната характеристика не е надлежно утвърдена и връчена, може ли въз основа на нея за работника да възникнат определени права и задължения, вкл. тази характеристика може ли да придаде ръководен характер на длъжността.
Първият въпрос, поставен в контекста на основанието по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК, не е решен от ОС в противоречие с р. по гр.д. №1834/02 г. на трето г.о. на ВКС. В. съд е приел, че при оспорване на уволнение по чл.328, ал.2 КТ съдът проверява само дали служителят е заемал ръководна длъжност, дали е освободен от оправомощения за това орган / управител, с когото е сключен договор за управление на предприятието/ и в законоустановения срок. Не е необходимо заповедта да е мотивирана с фактически основания /персонални причини/ за уволнението на конкретния ръководен служител, тъй като преценката за отстраняването му от ръководството на предприятието е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. В посоченото решение на ВКС е прието, че в заповедта за уволнение на осн. чл.328, ал.2 КТ следва да има словесен текст, който да сочи на причините за уволнението / в изпълнение на принципа за законоустановеност на основанията за уволнение/. В случая уволнителната заповед е мотивирана откъм законоустановените предпоставки на основанието по чл.328, ал.2 КТ – записано е, че уволнението се извършва във връзка със сключен договор за управление на дружеството. Не се спори и е установено, че такъв договор е сключен на 5.07.13 г. Други мотиви в заповедта не се изискват. Или първият от поставените въпроси е застъпен в практиката на ВКС и е решен от въззивния съд в съответствие с тази практика, поради което не са налице сочените основания по чл.280, ал.1,т.2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по този въпрос.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1,т.3 ГПК и по поставените въпроси, свързани с определянето на длъжността като ръководна. Така в р. по гр.д. №1168/94 г., на трето г.о. на ВС е посочено, че за да бъде едно лице служител от ръководството на предприятието е достатъчно да му бъде възложено ръководството дори само на един етап (или фаза) от трудовия процес. Този извод се споделя и в по-новата практика на ВКС – така в р. по гр.д. №83/12 г. на четвърто г.о. е посочено, че ръководният характер на длъжността по см. на чл.328, ал.2 КТ се определя от задълженията, включени в трудовата характеристика на лицата, осъществяващи ръководна длъжност, като е без значение дали ръководството се упражнява върху основен трудов процес или върху спомагателна дейност. Характерът на длъжността като ръководна се определя от длъжностната характеристика, а не от определянето й като ръководна по Единния класификатор на длъжностите / или изрично в устава на предприятието/. Длъжността началник отдел „Труд и работна заплата“ е от ръководството на предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ, тъй като заемащото я лице ръководи цялостния трудов процес в административното звено, което организира и контролира дейността по заплащане на труда в предприятието, и е пряко подчинено на изп. директор / р. по гр.д. №1621/09 г. на трето г.о. на ВКС/. С вл. в сила въззивни решения за ръководни, въз основа на длъжностната характеристика, са приети длъжностите: „началник отдел Маркетинг” / р. по гр.д. №1913/11 г. на СГС/, „началник Железопътна гара” / р. по гр.д. №112/09 г. на Старозагорски ОС/ и др.
В. съд по настоящото дело е приел, че функциите на заеманата от ищеца длъжност – „началник АТ”, включват организиране, координация и контрол на цялостната дейност на отдела, т.е. ищецът като заемащо длъжността лице, ръководи цялостния трудов процес в това звено, като организира и контролира транспортната дейност в предприятието. Тези функции се установяват от длъжностната характеристика, която според въззивния съд е утвърдена от работодателя и връчена на ищеца /цитирани са доказателствата за този извод, приложени към отговора на исковата молба – допълнително споразумение, дл. характеристика и протокол за връчването й на ищеца/. Затова последният от поставените въпроси не съответства на данните по делото и изводите на ОС и не представлява общо основание за допускане на обжалването – ТР №1/19.02.10 г.. Без значение, според цитираната вече практика на ВКС, е това, че ръководните функции се отнасят не до основната, а до спомагателна и обслужваща за предприятието дейност.
Поставените от касатора въпроси за ръководния характер на длъжността са разработени константно в практиката на ВКС, на която въззивното решение съответства. Затова не е налице осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на обжалването на решението по тези въпроси – ТР №1/19.02.10 г.
Поради изложеното ВКС на РБ, състав на трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Враца по гр.д. №237/14 г. от 13.05.14 г.
Определението е окончателно.
П.: ЧЛЕНОВЕ: