4
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
гр. София, 26.02.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 19.02 , през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №230 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК във връзка с чл.129 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на [фирма] и [фирма] и [фирма] срещу определение № 4142 от 19.12.2017 по ч.гр.д. №5882/2017 на САС, ТО-Трети състав, с което е потвърдено разпореждане № 18 234/25.10.2017 г. по т.д. № 2487/2017 на СГС, 6-10 с-в, с което е върната ИМ, поради неотстраняване в указания от съда срок на нейните недостатъци.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, съставът на САС се е позовал на следното:
СГС е сезиран с първоначалната ИМ с иск за връщане на сумата от 224 640 лева, платена на ответника от тримата ищци-съдружници в гражданско дружество като цена по договор от 26.11.2014 г. на 52 компенсиращи устройства-част от общо закупените 96 броя от същите, в последствие развален, поради дефекти на 52 броя от тях, с иск по чл.86 ЗЗД – обезщетение за забава върху горната сума за съответния период и по чл.323 ТЗ- за сумата от 159 072,93 лева-разлика между предложената по процесния договор цена и цената на заместващата стока-закупените от друг производител 96 бр. компенсатори. С разпореждане на съда от 17.08.2017 г. ИМ е оставена без движение с указания до ищците да допълнят и уточнят обстоятелствена й част като индивидуализират доставените 52 бр. некачествени компенсатори, продадени по разваления договор и посочат, защо в последствие на тяхно място са закупени от друг производител различен брой компенсатори на мястото на тези, за които договорът се твърди, че е бил развален. Тези указания за допълване и уточняване на обстоятелствената част на ИМ не са били изпълнени от страна ищците, с оглед на което и ИМ е била върната на основание чл. 129 ал.4 ГПК във връзка с ал.3 на същия текст, във връзка с чл.127 ал.1, т.4 ГПК. Въззивният съд е изложил допълнително съображения за това, че в случая е било от съществено значение да се уточни за каква част от закупените по договора компенсиращи устройства се разваля договора.
В изложението на основанията за допускане до касация на обжалваното въззивно определение, се сочат три въпроса: дали непредставянето на доказателства към ИМ представлява нередовност на същата , дали въззивният съд може да изложи основания за нередовност различни от тези, на които ИМ е била оставена без движение от първоинстанционния съд, както и следвало ли въззивният съд да положи дължимото внимание при възприемане на документите по делото и при възприемане на съдържанието на обжалвания акт и на поставените в жалбата въпроси.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
В случая, и трите въпроса се основават на оплаквания за допуснати процесуални пропуски от страна на съдилищата по същество изразени в следното : същите са счели, че непредставянето на доказателства към ИМ води до нейната нередовност, въззивният съд се е позовал на основания за нередовност различни от тези, на които ИМ е била оставена без движение от първоинстанционния съд, както и че въззивният съд не е положил дължимото внимание при възприемане на документите по делото и при възприемане на съдържанието на обжалвания акт и на поставените в жалбата въпроси . Нито един от тези процесуални пропуски обаче не е налице в случая, видно от изложеното вече по-горе, относно съображенията на съда, развити в мотивите на обжалваното въззивно определение. Следователно отговорите на поставените от частния касатор въпроси не биха обусловили изход по спора, който да се различава от този даден с обжалваното определение. В този смисъл тези въпроси не се явяват обуславящи изхода на спора.
Непосочването на въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат допълнителните основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното по-горе ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г..
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че не е налице основание за допускане до касация на обжалваното определение, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4142 от 19.12.2017 по ч.гр.д. №5882/2017 на САС, ТО-Трети състав, с което е потвърдено разпореждане № 18 234/25.10.2017 г. по т.д. № 2487/2017 на СГС, 6-10 с-в, с което е върната ИМ, поради неотстраняване в указания от съда срок на нейните недостатъци.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.