3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1350
С. 29.12.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 9 декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 4663/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. В. В. от [населено място], подадена от пълномощника й адв. И. И., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ бр. възз. с-в, № 8531 от 29.11.2013г. по в.гр.д. № 4907/2012г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 86 с-в, № ІІІ-86-2 от 27.01.2012г. по гр.д. № 14481/2010г., с което е отхвърлен предявеният от В. В. В. против Д. Н. Т. иск за лишаване от родителски права по отношение на детето Н., роден на 3.10.2007г.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявения от В. В. против Д. Н. Т. иск за лишаване от родителски права по отношение на роденото от брака им дете Н., въззивният съд е приел, че не са доказани предпоставките на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК, а именно родителят без основателна причина трайно да не полага грижи за детето и да не му дава издръжка. От фактическа страна съдът е приел за установено, че бащата живее в М., но е идвал в България за да вижда и взима сина си ежемесечно. Освен това се е обаждал по телефона на бившата си съпруга /ищцата/ за да се информира как се отглежда Н.. Относно издръжката е приел, че не е установено плащането на издръжка /особеният представител на ответника не може да представи доказателства в тази насока/, но образуваното в СДВР производство срещу ответника за това, че съзнателно не е изпълнил задължението си за заплащане на повече от две месечни вноски за издръжка на детето Н., не е приключило. При тези обстоятелства съдът е приел, че притежаването на родителските права от двамата родители е в интерес на малолетното дете.
К. В. В. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение поради противоречие на съдебната практика по въпросите: може ли да се приеме, че бащата трайно не полага грижи за детето, след като за период, по-дълъг от година, се е поинтересувал и е видял детето 3-4 пъти; представляват ли грижи за детето няколко свиждания за цяла година; за да е налице грижа за детето трябва ли бащата да се интересува от неговото здраве, развитие и възпитание; може ли да се приеме, че баща, който не е плащал издръжка на детето си повече от 3 години полага грижи за него. Съдебна практика за установяване на твърдяното противоречие не е представена. Изложени са съображения за необоснованост и материална незаконосъобразност на решението.
ВКС намира, че не е налице твърдяното противоречие в съдебната практика. На първо място следва да се отбележи, че така формулирани въпросите съдържат твърдения, които не са приети за установени от въззивния съд от фактическа страна. На следващо място, тъй като не са приложени съдебни решения, твърдението за наличието на противоречива съдебна практика по поставените въпроси не е установено. Напротив, с постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, които имат задължителен характер съгласно ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС, е дадено тълкуване на разпоредбата на чл. 132 СК, което е в съответствие с приетото от въззивния съд. Лишаването от родителски права е крайна мярка, която се прилага само при трайно неполагане на грижи без основателна причина, когато родителят без основателна причина не осъществява лични контакти с детето, не проявява интерес към здравето, физическото и психическото му развитие, при липса на какъвто и да е финансов принос в отглеждането на детето без извинителна причина. Така например с решение № 406/27.12.2011г., постановено по гр.д. № 1125/2010г. ІV г.о. ВКС, по което въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по материалноправния въпрос за предпоставките за лишаване от родителски права на основание чл. 132, ал.1, т.2 СК е прието, че основание за лишаване от родителски права е противоправно поведение на родителя, изразяващо се в цялостно неизпълнение на родителските задължения, трайно неполагане на грижи за детето и липсата на финансов или друг материален принос за отглеждането му. В производството за лишаване от родителски права съдът изследва всички обстоятелства, касаещи поведението на родителя, в т.ч. налице ли е основателна причина за трайно пренебрегване на родителския дълг. В същия смисъл е и решение № 209 от 06.04.2010 г. по гр.д. № 4468/2008г. ІV г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ бр. възз. с-в, № 8531 от 29.11.2013г. по в.гр.д. № 4907/2012г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: