О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1367
С. 30.11.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 959 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа касационната жалба на М. П. К. от [населено място], подадена чрез процесуалния представител адвокат Р. против въззивно решение № 129 от 15.06.2012г. по в.гр.д.№ 302/12г.на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 176 от 5.03.12г. по гр.д.№ 2366/11г. на РС Хасково,като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС за сумата от 8 820лв.-обезщетение за лишаване от ползване на ? ид.ч.от втори жилищен етаж на двуетажна жилищна сграда,построена в [населено място] [улица] за периода 26.06.07г.- 26.07.11г.по 180 лв.месечно и с правно основание чл.32 ал.2 от ЗС за разпределение на ползването на същия имот,като е уважен насрещния установителен иск спрямо М. П. К.,че А. С. К.,А. Н. К. и П. Н. К. са собственици въз основа на давностно владение на същия имот.
В касационната жалба като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставените въпроси: 1.за изпълнение от страна на въззивния съд на задължението му по чл.235 ал.2 от ГПК да постанови съдебния си акт въз основа на всички ангажирани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка и 2. за доказателствената сила на мотивите на влязъл в сила съдебен акт между същите страни. Позовава се на т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001г.на ОСГК на ВКС и на решение от 21.12.08г.на Х.,което поради това,че не съдържа отбелязване,че е влязло в сила не може да бъде съобразено/съгласно т.3 от ТР №1/19.02.10г. на ОСГТК на ВКС практиката на съдилищата се формира от влезлите в сила съдебни актове/.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от против-ната страна,с който се оспорват нейната допустимост и основателност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащ на обжалване въззивен акт.При преценка на допустимостта й, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да счете предявените искове с правно основание чл.31 ал.2 и чл.32 ал.2 от ЗС за неоснователни, въззивният съд е приел,че не е налице съсобственост между страните.Счел е,че от момента на смъртта на наследодателя на ответниците-29.01.01г.до предявяване на иска-25.07.11г. последните въз основа на давностно владение,като са демонстрирали спрямо ищеца,че владеят за себе си и не са го допускали,са придобили собствеността върху спорната ? част от процесния етаж.
Този извод се оспорва от касатора,който в тази връзка поставя въпроса за съобразяване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК.По този въпрос-съгласно т.1 от ТР №1/19.02.2010г.на ОСГТК на ВКС – не следва да се допуска касационно обжалване, защото същият касае правилността на обжалваното решение,начина на възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд и е свързан с обсъждане на събраните по делото доказателства. Както е посочено в цитираното Тълкувателно решение-касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281 т.3 от ГПК/неправилността не се контролира в настоящата фаза/.Отделно – така поставеният въпрос не е решен в противоречие с практиката на ВКС.Задължението на съда да постанови решението си въз основа на приетите от него за установени обстоятелства по делото и закона, е законоустановено и като такова е императивно.В случая- въззивния съд се е съобразил с него като е изложил подробни мотиви, обосноваващи направените от него правни изводи и не е налице твърдяното противоречие с приетото т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001г.на ОСГК на ВКС.
По втория поставен въпрос –за доказателствената сила на мотивите на влязъл в сила съдебен акт- също не следва да се допуска касационно обжалване,защото на същия е даден отговор в т.18 от ТР № 1 от 4.01.2001г. на ОСГК на ВКС.Съгласно приетото в него – мотивите,включващи констатациите относно юридическите и доказателствените факти, не се ползват със сила на присъдено нещо.Със сила на присъдено нещо се ползва само диспозитива на съдебния акт,с който се разрешава спорното право. Следователно констатациите,на които се позовава касатора,съдържащи се в мотивите на постановеното решение по гр.д.№ 974/-7г.на Х.,с което е отхвърлен предявен иск правно основание чл.31 ал.2 от ЗС между същите страни,за същия имот,но за друг период – не се ползват със сила на присъдено нещо и правилно не са съобразени от въззивния съд.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 129 от 15.06.2012г. по в.гр.д.№ 302/12г.на Хасковски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.