2
2
Определение по т. д. № 775/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 775/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№137
С., 10.03.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на седми март през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Р. т. д. № 775 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Г. А. А. и А. Г. А. от[населено място] чрез процесуалния им пълномощник – адв. К. Н. против въззивно решение № 539/14.06.2010 г. по гр. д. № 255/2010 г. на С. апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 14.02.2010 г. по гр. д. №4306/2001 г. на СГС.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон – чл. 264, ал. 1 КЗ и Наредба № 24/2006 г. Поддържа се, че неправилно решаващият съд е приел, че след като ремаркето е прикачено към влекач и вредите са настъпили по време на движение на влекача, застрахователното обезщетение се дължи от застрахователя по “ГО” на влекача, а не на ремаркето, тъй като Наредба № 24/2006 г. не била задължителна за съда.
В изложението си, съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа, че съдът се е произнесъл по значим за спора правен въпрос, свързан с ”неправилното прилагане на чл. 264 от КЗ и Наредба № 24/2006 г. и за неправилното тълкуване по принцип на правилата на задължителната застраховка “Гражданска отговорност”.
Посочва се, че този материалноправен въпрос е включен в предмета на делото и разрешаването му е от съществено значение за формирането на решаващата воля на съда и за изхода на делото, че подобен въпрос не бил решаван от ВКС и САС и липсва създадена съдебна практика, което обосновавало приложението на т. 3 на чл. 280 ГПК.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор счита, че не следва да се допусне касационно обжалване, а по същество – излагат доводи за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а с оглед изложените от касатора основания, предвид данните по делото, касационното обжалване е недопустимо на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 година на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната предпоставка за достъп до касационен контрол е необходимо разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос да е обусловил правните изводи по предмета на спора. В случая, материалноправните въпроси “непралиното прилагане на чл. 264 от КЗ и Наредба № 24/2006 г. и за неправилното тълкуване по принцип на правилата на задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” не би могло да обосноват наличие на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване.
С оглед на събраните по делото доказателства, САС се е аргументирал защо счита, че отговорността на застрахователя в конкретния случай не може да надхвърля уговорения в договора застрахователен лимит. Приел е, че при визирания по делото брой на увредените лица, при лимит на застраховката от 1 000 000 лв. обезщетението се разпределя между всички пострадали, като на ищците са били заплатени съответните суми от по 14 141 лв. и 16 069 лв. Изрично е мотивирано, че застрахователното обезщетение се дължи по застраховка “Гражданска отговорност” на влекача, а не на ремаркето /чл. 14 , ал. 1 от Наредба № 24/2006 г./ предвид момента на настъпване на вредите и неприложимост на хипотезата на чл.14, ал. 2 от цитираната наредба.
Въззивната инстанция е достигнала до извод, че не би могло да се присъди по-високо обезщетение, предвид лимитираната отговорност на застрахователя и невъзможност да се наслагва към обезщетението по застраховка “Гражданска отговорност” на влекача и обезщетение по застраховка “Гражданска отговорност” за ремаркето. Всъщност, формираните фактически и правни изводи на съда са в резултат на конкретната преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателствени средства, като правилността на тази преценка не може да се обсъжда в стадия по селекция на касационните жалби. Приложимостта на отделните текстове от Наредба № 24/2006 г. са свързани с анализ на конкретните обстоятелства и подвеждането им спрямо отделните хипотези на цитирания подзаконов нормативен акт, който е издаден на основание законовата делегация на чл. 225 КЗ.
Дори и да би могло да се приеме, че е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, поставените от жалбоподателя правни въпроси не съставляват такива, които допринасят едновременно и за точното прилагане на закона, и за развитието на правото. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото.
Конкретно по повод процесния случай, съдържанието на нормата на чл. 264 КЗ е ясно очертано, не налага изоставяне на едно и преминаване към друго тълкуване, а приложимостта й към всяка конкретна хипотеза е въпрос на преценка на фактите по делото. Правилността на изводите на въззивната инстанция по приложението на цитираните текстове от КЗ и Наредбата не може да се преценява в стадия по селекция на касационната жалба, като се зачита и волята на законодателя за ясно разграничение между основанията, обосноваващи приложно поле на касационно обжалване, от основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, водещи до неправилност на обжалвания съдебен акт. Процесуално недопустимо е отъждествяването им, в какъвто смисъл са и задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд.
При тези данни, посочените елементи на т. 3, чл. 280, ал. 1 ГПК не са налице, поради което липсва обосноваване на основанието за допускане на касационно обжалване по приложно поле по този текст.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 539/14.06.2010 г. по гр. д. № 255/2010 г. на С. апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: