Определение №138 от 43525 по тър. дело №2098/2098 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 138

София, 01.03.2019 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2098/2018 година

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 11703 от 22.06.2018 г., подадена от К. Т. К., чрез процесуалния й пълномощник, срещу решение № 1340 от 30.05.2018 г. по в.гр.д. № 6004/2017 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, първи състав, в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд, ГК, І-14 състав по гр.д. № 16341/2015 г. за отхвърляне на предявения срещу ЗАД”Булстрад Виена иншурънс груп” АД иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка й Д. П. Д., настъпила в резултат на ПТП на 19.11.2015 г. – за разликата над 120 000 лв. до предявения размер от 200 000 лв., ведно със законната лихва от ПТП, както и в частта за присъдените в полза на ответника разноски.
В жалбата се поддържат касационни доводи за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД, с искане за отмяна на решението и уважаване на иска за още 80 000 лв., ведно със законната лихва от произшествието. Твърди се, че определеното от САС обезщетение за неимуществени вреди не е съобразено с обстоятелствата, при които е настъпила смъртта на Д. Д., а възрастта на загиналата, както и възрастта на ищцата, не следва да е мотив за присъждане на по-нисък размер на застрахователно обезщетение.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК по материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.52 ЗЗД. Твърди се противоречие с постановките на ППВС № 4/1968 г., както и с практика на ВКС по аналогични дела /без да са посочени конкретни решения на ВКС/. Допълнителната селективна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е мотивирана с доводи, че съдилищата прилагат различно чл.52 ЗЗД, налагащо уеднаквяване на практиката, като точното приложение на чл.52 ЗЗД има значение и за развитието на правото.
Ответникът по касация – ЗАД”Булстрад Виена иншурънс груп” АД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, е депозирал отговор по реда на чл.287, ал.1 ГПК, с който оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт.
При постановяване на атакуваното решение, с което претендираното от К. К. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка й Д. Д. е счетено за неоснователно за разликата над 120 000 лв. до пълнопредявения размер, съдебният състав на АС – София, преценявайки показанията на свидетеля Р. К. и съобразно разясненията в ППВС №4/1968 г., е приел, че справедливото обезщетение е 120 000 лв. При определяне на този размер, завишавайки го с 45 000 лв. спрямо определеното от СГС обезщетение, въззивният съд е преценил следните конкретни обстоятелства, релевантни към принципа за справедливост : интензивността на доказаните душевни страдания и отрицателни емоции, преживяни от К. К., която на 47-годишна възраст внезапно и много трагично е загубила майка си, с която е пътувала в един автомобил; близките им отношения преди ПТП; възрастта на починалата – 72 години; помощта, която загиналата е оказвала на дъщеря си и на семейството й, както и конкретните социално-икономически отношения в страната към момента на увреждането.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане касационното разглеждане на делото.
Правният въпрос, свързан с приложимите критерии при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди, безспорно е от значение за изхода на делото. Същевременно, както е видно от инкорпорираното в касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, поставянето на въпроса е основано и на твърдения за неправилно произнасяне от страна на САС по приложение на чл.52 ЗЗД и занижаване на обезщетението поради несъобразяване на действително търпените от ищцата неимуществени вреди. Тези мотиви са съотносими към основанията за касиране по чл.281, т.3 ГПК, но не и към поддържаните селективни основания. В този смисъл е и т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, приложимо и след влизане в сила на ЗИДГПК/ ДВ бр.86/2017 г./., според която е недопустимо обосноваване на искането за достъп до касационно обжалване с доводи за неправилност на решението.
Като недоказана следва да се счете първата поддържана допълнителна селективна предпоставка, предвид липсата на данни за допуснато от въззивния съд отклонение от указаните в ППВС № 4/1968 г. общи критерии, чието съблюдаване се дължи от съда при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди по см. на чл.52 ЗЗД, в зависимост от конкретните обстоятелства по делото.
Не е налице и бланкетно поддържаното допълнително основание за достъп до касация по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, предвид наличието на задължителна за съдилищата практика – ППВС № 4/1968 г., съблюдавана и доразвивана в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС, надлежно публикувани. Жалбоподателката не поддържа основания, а и такива не са налице, за промяна или изоставяне на тази практика, като в тази насока се съобразяват задължителните за съдилищата указания, дадени в т.4 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Поддържаното допълнително селективно основание по чл.280, ал.1 т.2 ГПК / в редакция преди изменението на ГПК – ДВ бр.86 от 2017 г./, с позоваване на първоинстанционно и въззивно решение по друго дело, не следва да се преценява, тъй като касационната жалба е депозирана след влизане в сила на посоченото изменение на ГПК / по арг. от § 74 от ПЗР на ЗИД на ГПК – ДВ бр.86 от 2017 г./.
Предвид горното, искането за допускане на касационно разглеждане на делото е неоснователно. Затова Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1340 от 30.05.2018 г. по в.гр.д. № 6004/2017 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, първи състав.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: