1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1387
ГР. С., 06.12.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 4.12.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №907/12 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на А. А., М. А. и М. А. срещу въззивното решение на Апелативен съд С. /АС/ по гр.д. №2105/11 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от Л. С. срещу касаторите иск по чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД, като е призната нищожността на сключения с нот. акт №57/06 г. между Ц. и Н. Н., като продавачи и А. А., като купувач договор за продажба на недвижим имот – апартамент в [населено място], описан по делото и в решението.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторите се позовават на чл.280, ал.1,т.1 и 3 от ГПК. Намират, че процесуалните въпроси за тежестта на доказване и начинът, по който следва да се докаже симулацията – достатъчна ли е за това неплатената цена по сключения договор за продажба, на която „само и единствено” се основава изводът на въззивния съд за симулацията на договора, са решени в противоречие с практика на ВКС по ГПК, отм. и по ГПК /07 г., която цитира и прилага. Решението на АС е постановено в противоречие и с трайна практика на ВС и ВКС по въпроса: следва ли съдът да се произнесе каква е прикритата сделка при заявената относителна симулация и какви са правните последици за страните от оповестяване на реалната / действителната/ сделка – осн. по чл.280, ал.1, т.1 и 2 от ГПК. Основанието по т.3 мотивира с това, че”разглеждането на сочените правни въпроси ще допринесе за точното прилагане на конкретната правна норма по категоричен начин” – или това основание не е обосновано откъм специфичната му цел и предпоставки, посочени в ТР №1/10 г. / неясен, непълен или противоречив закон, чието тълкуване по поставен въпрос се налага за точното му и еднакво прилагане, липсваща или остаряла практика по въпроса, която се нуждае от осъвременяване/. Основанията по чл.280, ал.1 от ГПК са различни от тези по чл.281,т.3 от ГПК и не съвпадат с нито едно от тях.
В. съд е приел, че искът е за признаване нищожността на продажбата на имота / като прикриваща нищожно дарение/ – т.е. не се твърди отношенията на страните по договора да се уреждат от прикрита действителна сделка, и е доказан с косвени доказателства, от които може да се направи категоричният извод за привидност на продажбата. Продавачите са искали жилището да остане за сина им / първия ответник/, тъй като дъщеря им ще получи друг апартамент по завещание; не заявяват нужда от пари, нито има данни посочената в договора цена да им е платена; продажбата е укривана от ищцата / тяхна дъщеря/, продавачите са нарочно психиатрично освидетелствани преди сключването й и консултирани от адвокат за формата на договора, която трудно може да се атакува. Затова са оформили разпореждането с имота с продажба, без да желаят заплащане на цена за него.
Тези изводи не са в противоречие с цитираната практика на ВКС и съдилищата / от нея значението по чл.280, ал.1 от ГПК имат вл. в сила решения на съдилищата, но не и определенията на ВКС по чл.288 от ГПК – ТР №1/10 г. и ТР №2/11 г. на ОСГТК/. В тази практика е посочено, че доказването на симулацията е в тежест на ищеца, който следва да я установи главно и пълно / р. по гр.д. №327/09 г. на Варненски ОС и на ВКС, четвърто г.о. по гр.д. №4689/07 г./ В последното е прието още, че неплащането на продажната цена не води до нищожност на сделката, но е индиция за това, че не е имало обща воля за възникване на задължението, което само по себе си не може да опровергае доказателствената сила на нот. акт за продажба. Решенията по гр.д. №1951/08 г. на трето г.о. и по гр.д. №4852/07 г. на четвърто г.о.на ВКС са именно за случаи, в които за разкриване на симулацията ищецът се позовава единствено на неплащане на цената, без други доказателства, които да сочат, че страните не са желали сключването и правните последици на договора за продажба. В процесния сега случай обаче неплащането на цената е част от анализираната съвкупност от данни, въз основа на които е формиран изводът за симулация на продажбата. В постановените по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС, които са практика с ръководен характер по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК е посочено, че „Доказването се осъществява с доказателствени средства.Последните са косвени,когато чрез тях се доказват релевантни факти,въз основа на които съдът може да направи логически извод за осъществяването на правнорелевантни факти. Последните са такива факти от живота,от доказването на които може да се заключи,че определен факт,предвиден в хипотезиса на приложимата правна норма се е осъществил.За да се постигне чрез косвени доказателствени средства пълно доказване е необходима такава система от доказателствени факти,която да създаде сигурност,че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните доказателствени факти,наистина се е осъществил”- р. по гр.д. №502/11 г. на трето г.о.. В. изживявания и скритите намерения на страните по сделките обикновено се доказват с косвени доказателства – р. по гр.д. №1502/08 г. на трето г.о.на ВКС.
По третия въпрос цитираната трайна практика на ВКС и ВС в посочения от касаторите смисъл – че по иск за нищожност на договора поради симулация съдът винаги е длъжен да разкрие действителната воля на страните и има ли и каква е действителната прикрита сделка между тях, ако симулацията е относителна / р. по гр.д. №8802/60 г. на четвърто г.о., по гр.д. №813/84 г. на първо г.о., по гр.д. №1466/66 г. на първо г.о./ е променена с решения по реда на чл.290 от ГПК – вкл. с това по гр.д. №4150/08 г., определение по което е приложено от касаторите. Така напр. в р. по гр.д. №1212/10 г. на трето г.о. на ВКС е посочено: „Върховен касационен съд, III г. о приема за правилно разрешението, при което се държи сметка за разликата между иска за установяване нищожността на привиден договор и иска за разкриване на прикритата сделка при относителната симулация, която разлика произтича от обстоятелствата, на които същите се основават. При твърдение в исковата молба за абсолютна симулация, решението следва да е положително или отхвърлително спрямо онази установеност, произтичаща от основанието на иска. Фактите, въведени от ответника чрез възражение, не са обстоятелства, на които искът се основава”. Във Р. гр.д.№4150/08 г. на трето г.о. е посочено: „Разгледаният от въззивния съд иск е за прогласяване нищожността на договора като симулативен. Симулативен е договорът, от който страните, които са го сключили, не желаят да бъдат обвързани. Симулативният договор е нищожен, независимо от това, че не прикрива никаква друга сделка /абсолютна симулация/ или прикрива някаква друга сделка и каква /относителна симулация/. Дали зад нищожния симулативен договор има прикрита сделка и каква – е предмет на иск с правно основание чл. 17,ал. 1 от ЗЗД / за разкриване на симулацията/”. Предявеният по настоящото дело иск е за нищожност на договора за продажба като привиден – уточнение на исковата молба в с.з. от 6.10.09 г., писмена защита пред АС- л.43 – и така е разгледан и уважен от АС.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд С. по гр.д. №2105/11 г. от 29.02.12 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: